Ред в Студентски град

0

Ред в Студентски град

Докато държавата безропотно налива парите ни в мелницата наречена “висше образование”, системата ще продължи да произвежда повече посредственост и проблеми, отколкото знание.

Стоян Панчев

След всяко произшествие в Студентски град се завърта цикъл от репортажи, интервюта, обвинения, оправдания, а след последното даже имаше и оставка. Както е традиция в системата на българското висше образование, промяна след изговорените думи не се случи. Не трябва и да се очаква обратното. Докато държавата безропотно налива парите ни в тази мелница, произвеждаща повече посредственост, отколкото знание, ректори и професори достолепно ще си седят на ръцете.

Тази статия няма за цел да напада висшите образователни администратори, въпреки че го заслужават. В нея ще се опитам да разгледам проблемите на Студентски град и да се аргументирам за това къде може да се постигне положителна промяна и с какви средства.

Дискотеки

Ще започна с лошата новина – проблемът с дискотеките е почти нерешим. Както всеки друг бизнес, те съществуват заради търсенето на потребителите. Дори и някак да се намерят пари за безумната идея за местене на общежитията в покрайнините на София, как точно ще бъдат спрени предприемачи от най-близкия терен да си построят цял Лас Вегас?

Студентите са млади хора, които обичат да се забавляват. Има университети по света с големи по площ и изолирани кампуси,  които чисто финансово могат да си позволят спокойната среда. Не се сещам за български такива, обаче. Най-доброто, което може да се направи у нас в посока намаляване на заведенията, е университетите да спрат да лицемерничат и да престанат да отдават помещения за барове и дискотеки.

Като цяло идеята за създаване на урбанистични кампуси е лоша. Те автоматично се превръщат в притегателен център за нощен живот, в който обаче заради средата могат да се включат и много външни елементи. В големи градове като Лондон, например, университетски общежития има за сравнително малко на брой студенти, а самите сгради са разпръснати из различни места по картата. По този начин увеселителни клъстъри обикновено възникват на други места и така нежелаещите да участват във всекидневното празнуване (но принудени да живеят в общежитие) могат да имат спокойствие за четене и наука.

Общежития и дисциплина

Българските студенти не са по-диви от връстниците си от други части на света, нито пък София е по-опасен град от гореспоменатия Лондон. В същото време кооперациите в Студентски град еженощно са арена на насилие от всякакъв характер. Викане, музика, побоища – меко казано неприятна среда за академично развитие.

Разликата със значително по-спокойните чуждестранни общежития се корени най-вече в прилагането на правилата. Английските студенти нямат вечерен час, могат да канят гости, а някои  дори и да организират купони в стаите си. В същото време, обаче, това се случва по ред, разписан в подробен договор, сключен преди нанасянето в общежитието.  Ясно поставящ границите на правата и задълженията.

Влизането в сградата става чрез електронна карта, която може да бъде проверявана от охраната (съставена от млади мъже). Гостите се вписват в специален списък,  на някои места им се дава пропуск. Чуждото спокойствие е закон. Ако то се наруши и постъпи оплакване, следват солени глоби и заплаха за изгонване от общежитието.  За реда се грижи (ама наистина се грижи) администрация, отново главно от млади хора, която редовно комуникира със студентите и бързо отговаря на имейли.

Така създадената среда, в която съществуват правила и има кой да ги приложи, премахва нуждата от насилствено разрешаване на конфликти.  В подобна обстановка бабаити и агресори не са толерирани и съответно не виреят добре. В България отговорните за създаването и спазването на нужните правила са изоставили и това свое задължение,  а и, както се видя, имат желание да го прехвърлят на друг. В същото време обвиняват студентите и чалгата за своята некомпетентност и безсилие.

Обратната страна на монетата

Интересното е, че ако погледнем ситуацията на българското студентско общежитие ще видим един провал при използването на правото на собственост. Провал, защото собственикът в лицето на университетите няма желание да предлага по сносен начин услугата студентско настаняване, но е принуден да го прави. В същото време цената на общежитията е толкова ниска, че хора са готови да пренебрегнат атмосферата и да живеят в лошите условия.

При всичките им оплаквания мнозинството студенти продължават да стоят в Студентски град, въпреки обстановката. Икономиката казва, че хората реагират на стимули и, ако трябва да съдим по реакцията на академичната младеж, ситуацията си ги устройва. Много от жителите на  квартала обитават субсидирани и неприятни кутийки, но карат автомобили и/или харчат пари за алкохол, достатъчни за прилична квартира (споделена с колеги) в близкия Младост.  Ако е толкова страшно, защо не виждаме масово преселение?

Ще заключа, че за безобразията в Студентски град са виновни и администратори, и студенти. Едните, че с безхаберието си създават правилата на „греховния квартал”, а другите, че послушно (често с желание) живеят по тях.[1]


[1] Ако трябва да избирам между двете групи, обаче, бих се фокусирал върху хората, които получават пари от данъкоплатците и ги пилеят – разбирайте социално-битовото обслужване и неговите ръководители.

 

ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика

Ред в Студентски град
Моля, гласувайте!
Сподели

Добави коментар