Психотерапия с хипноза

0

Димитър Тенчев психотерапевт

Интервю при нас дава Др.Тенчев от “InSighting Център“ един успешен психотерапевт с дългогодишна практика и богат опит в облaстта на хипнотерапията.

С какво се занимавате в InSighting център и какви методи за работа предпочитате?

Запазената марка на InSighting са променените състояния на съзнанието. Те са в основата на всяка автентична преживелищна практика – терапевтична или духовна. Инициативите, които провеждаме в InSighting център могат да бъдат групирани в четири направления:

  • Хипноза и хипнотерапия – към тази група спадат както индивидуалните терапевтични сесии, така и станалите култови преживелищни модули от курса по хипноза и хипнотерапия.
  • Семинарите по дишане – Интензивно, Интегрално, Хаос дишане и Unique събитията, които включват новите авангардни InSighting дихателни модели (като Хирон, Октара, Дракон и др.), които се превърнаха в специални преживявания за феновете на InSighting и сериозните пътешественици в мултиверсума на несъзнаваното.
  • InSighting Медитативната зона – ежеседмично мероприятие, включващо тричасова Хаос медитация – за истинските ценители на автентичните медитативни практики.
  • InSighting ритрийти в планината – четири пъти годишно семинари, провеждани в уединение във високопланински места, включващи медитация, катарзисни дишания, вътрешни пътувания, лекции, по теми, свързани със свободата и мястото на човека в света/вселената, здравословна веган храна – всичко това създаващо неповторимата InSighting автономна зона, в която участниците преоткриват своята разЛичност в една защитена от вирусните програми на битието среда.

От какво най-често се оплакват българите? Липса на енергия и мотивация, самота?

От липса на пари, което мислят, че е причина за депресията и отчаянието им. Считат, че ако този проблем е решен, всичко останало ще се нареди от само себе си. Имал съм много пациенти милионери, които са със същите разстройства и състояния, с които идват и “обикновените хора”. Естествено, че безпаричието може да бъде причина за една реактивна депресия, за тревожност, за изпитване на дълбока неудовлетвореност или екзистенциална несигурност, но това не може да обясни типичната безрадостност и песимизъм на българите, които считам, че са дълбока част от народопсихологията ни.

Какви други проблеми наблюдавате често при пациенти?

– Специфични фобии – аерофобия, зоофобии, клаустрофобия, страх от изява и т.н.
– Социална фобия.
– Агорафобия, съчетана обикновено с панически атаки.
– ОКР (Обсесивно компулсивно разстройство).
– Дисонансна връзка/брак, която е обект на семейната терапия.
– Зависимости.
– По-малка част са хората, водени от екзистенциални търсения (която е любимата ми група за терапия).

Истина ли е, че социалната фобия е напълно лечима?

Социалната фобия в класическия ѝ смисъл може да бъде донякъде повлияна, така че личността да може да води живот с добро качество, но личното ми мнение е, че не е дефинитивно лечима. Наблюденията ми показват, че човек със социална фобия обикновено е роден такъв. Той няма да се превърне в хиперсоциален индивид, който търси изявата и възхищението на другите, нито ще избере професия, която да е свързана с интензивни социални контакти. Но това не означава нищо. Нерядко пациентите със социална фобия са интелигентни, одухотворени, различни. Аз и методите ми на терапия им помагат да намерят мястото си в света и да разкрият на максимум потенциала на личността си, без да правим силови упражнения по социализиране в среда, която усещат като чужда или заплашителна.

Какво е мнението Ви за регресията – лесно ли се постига и крие ли опасности?

Регресията е станал общопопулярен прийом в хипнотерапията, поради липсата на знание за нещо по-добро. Дори в съзнанието на много хора самата хипноза се приравнява с регресията, сякаш не съществува отделно от нея. Като начало трябва да се каже, че регресията води корените си в психоанализата. Общоприето е схващатането от времето на Фройд, че когато достигнеш до корена на травмата/проблема в миналото, тя се реконструира и губи емоционалния си потенциал върху пациента. С други думи – спира да те измъчва. Естествено има и съществени разлики – в психоанализата човек си спомня миналото, превъртайки го и преразказвайки го многократно месец след месец, година след година, без видим резултат. В регресията при достатъчно дълбок транс, пациентът е там – в случката – и я преживява повторно – с цветовете, звуците, ароматите, пълната палитра от емоции… силата на преживяването е несравнимо по-голяма дори от ясния спомен.

Що се отнася до мен, лично аз не съм привърженик на регресивната хипноза. Започнах с нея в първите години на терапията си и видях, че изцелителният ѝ потенциал е слаб, непредсказуем и нетраен във времето. Освен това не споделям голяма част от идеите на Фройд, в чиято “терапевтична философия” липсва автентичния преживелищен момент. Хипнотерапията, която провеждам е насочена към бъдещето, не към миналото; към потенциала на пациента, не към слабостите му; към елиминирането на излишното, не към прибавянето на още излишни “размисли и страсти” (фиксации) по отношение на проблема му. С времето създадох методи и прийоми на екзистенциална и трансперсонална хипнотерапия (преподавам ги в станалите вече силно разпознаваеми InSighting модули от курса по хипноза), които надскачат идейно и като ефект регресивната хипноза и безсмисленото ровене в миналото – отново и отново до безкрай.

Психотерапия с хипноза
Моля, гласувайте!
Сподели

Добави коментар