Тревожността е както психическо, така и физическо състояние на негативно очакване. Психически тя се характеризира с повишена възбуда и опасения, които се превръщат в тревожно безпокойство, а физически – с неприятно активиране на множество телесни системи – всичко това, за да се улесни отговорът на неизвестна опасност, независимо дали е реална или въображаема.
Когнитивните чувства на страх в очакване на някакъв лош резултат и физическите усещания като треперене и ускорено сърце са предназначени за дискомфорт. Тревожността има за цел да привлече вниманието и да ви стимулира да направите необходимите промени, за да защитите това, на което държите. Случайните пристъпи на тревожност са естествени и дори могат да бъдат продуктивни. Тревожността може да се счита за цената, която хората плащаме за това, че имаме способността да си представяме бъдещето.
Когато тревожността се превърне в разстройство
Постоянната, повсеместна или прекомерна тревожност може да наруши ежедневния живот, независимо дали в училище, на работа или с приятели – това е признакът на тревожно разстройство. Близо една трета от възрастните ще се сблъскат с неконтролируема тревожност в определен момент от живота си.
Тревожността често се придружава от депресия, като двете заболявания имат много общи симптоми и включват много от същите мозъчни пътища. Биологията може да допринесе за уязвимостта към тревожност, както и преживявания в детството, като ранни травми, и родителски практики, като свръхпротекция.
Не е нито възможно, нито желателно да се премахне тревожността, тъй като тя играе решаваща роля за поддържането на бодростта и живота ни. Лечението е насочено към поддържане на тревожността на управляеми нива. Тревожността може да се лекува успешно чрез терапия, медикаменти или и двете. Мерките, свързани с начина на живот, като редовни физически упражнения и дълбоко дишане, също са изключително важни за контролиране на тревожността.
Защо тревожността се повишава
В момента тревожността е водещият проблем на психичното здраве в света, а честотата на тревожността продължава да нараства, особено сред младите хора. Все по-голям брой деца и юноши са диагностицирани с това разстройство.
Една от често посочваните причини за общото нарастване на тревожността е тежестта на несигурността в почти всички области на съвременния живот в отговор на редица икономически и културни промени. Несигурността не предизвиква тревожност, но създава благоприятни условия за нея.
Два важни фактора, които допринасят за тревожността сред младите хора, са родителските практики, които свръхзащитават децата, и възходът на социалните медии. Технологиите предоставят нови възможности за свързване на хората, но също така водят до нови преживявания на негативно социално сравнение и нови пътища за социално изключване.
Как да разпознаваме признаците на тревожност
Тревожността се проявява не само с безкрайни цикли от тревоги в ума, но и с разтърсващ дискомфорт в тялото – от обща скованост и треперене до звънене в ушите и недостиг на въздух.
Телесните симптоми на тревожността могат да бъдат много подвеждащи. Те не само често се тълкуват погрешно като признаци на сърдечен удар и предстояща гибел – основна характеристика на паническите атаки – но и често водят до одисеи от погрешни медицински диагнози. Физическите симптоми могат да се приемат за резултат от физически причини и в погрешното им търсене истинският източник на проблема може да остане неразкрит и неадресиран.
Как да лекуваме тревожността
Тревожните разстройства често могат да се лекуват успешно с психотерапия, самостоятелно или в комбинация с медикаменти, както и с промяна в начина на живот. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), съобразена с конкретните тревоги на индивида, е една от най-ефективните възможности. Пациентите се научават да оспорват изкривените мисловни модели, които създават толкова много страдания.
Експозиционната терапия, при която пациентите безопасно и постепенно се излагат на страховете си, така че вече да не ги избягват, е съществена част от повечето поведенчески методи за лечение на тревожност. Често се използват медикаменти, които помагат на пациентите да контролират симптомите достатъчно, за да се съсредоточат върху терапията за разговори.
За консултации и терапия на тревожни разстройства, свържете се със Златко Гълъбов – магистър по психология, когнитивно-поведенчески психоконсултант и психотерапевт.
Адрес: София център, ул. „Искър“ 3, ет. 1, ап. 1, 1000 София
Телефон: 089 993 4531
Уеб форма за контакт: https://mentum.bg/contact/
