Образование и икономика на знанието

4

Светът неумолимо върви към бъдеще, базирано върху икономика на знанието.  Питър Дракър (в книгата си The Age of Discontinuity) популяризира идеята, че най-ценните ресурси ще бъдат технологичното и бизнес ноу-хау, комбирнирани със силен предприемачески дух. С тези „съставки” се създават и продуктите с най-висока добавена стойност – същите, които са причина западните общества да са най-богатите в света. Не е случайно, че на гърба на всеки iPod освен „Сглобен в Южна Корея” пише и по-важното – „Проектиран в Калифорния”. Сериозните печалби са за тези, които са (като покойния Стийв Джобс) иноватори, предприемачи, хорa, които могат да превърнат знанието в печеливш продукт. Тези, чиято работа не може да бъде свършена от никой друг.

За създаването и развитието на икономика на знанието е нужно наличието на определени условия. Световната банка определя четири:

  • разумен институционален и икономически строй
  • добра образователна система
  • развита телекомуникационна инфраструктура
  • иновационна система

България има чудесна телекомуникационна мрежа, сравнително разумно икономическо и политическо устройство и засега ще трябва да оставя настрана един от стълбовете – културата на разпространение на иновации. Ще го направя, за да мога да се съсредоточа върху нещо изключително важно, а именно образованието.

Всички можем да видим, че състоянието на българското образование е лошо и ще сме прави дори ако разчитаме само на анекдотни доказателства (да – толкова крайни и показателни могат да бъдат). Същото се потвърждава и от доклада на PISA от 2009 г., където представянето на бълграските гимназисти е сравнено с това на техни връстници от целия свят (можете да прочетете пълния доклад тук). Резултатите са наистина плачевни и всеки с някакви наблюдения върху системата ще очаква дори по-лоши в бъдеще.

Конкуренцията за привличане на инвестиции на световната сцена става все по-ожесточена. Видно е дори само ако човек си пусне CNN и погледа рекламите. След като страната ни започва да изчерпва другите си сравнителни предимства (като например евтиния труд), пътят ни към икономическо развитие не може да заобиколи икономиката на знанието, а от там и образованието. Точно заради това ще публикуваме възможно най-често статии по тази тема и конкретно за българското образование.

В споменатия по-горе доклад на PISA се обръща специално внимание на това доколко училищата са автономни и доколко се отчитат пред страните, заинтересовани от образователния процес. Определени са два вида автономност: при разпределяне на ресурсите и при изготвяне на учебната програма. Както се вижда от Граф. 1 България има много висок резултат за индекса за ресурсна автономност, но определянето на учебното съдържание все още е силно централизирано – под контрола на МОНМ.

Индекс за автономност на училищата при определяне учебните програми и разпределянето на ресурсите ( 2 – много автнономни; -1,5 – никаква автономност)

Образование и икономика на знанието

Източник: PISA 2009 Results, What Makes a School Successful? Resources, Policies and Practices (Volume IV)

Изследването показва, че ресурсната автономност сама по себе си невинаги води до повишаване качеството на образованието. Много по-ефикасна е в комбинация с премахване централизираното налагане на учебни програми, с други думи с възможността за:

  • въвеждане на гъвкави системи на оценяване
  • избор на преподаваните дисциплини
  • избор на вида учебници и учебни помагала
  • определяне съдържанието на учебните дисциплини по усмотрение на преподавателите

Вторият елемент, без който въвеждането на каквато и да е автономност може да доведе дори до спад в нивото на преподаване, е отчетността. Публичното оповестяване на резултатите на всяка организация води до външен натиск тя да се представя по-добре. В случая отчетността ще доведе до конкуренция между училищата, която винаги стимулира подобряване на качеството. Това се потвърждава и от средните резултати от теста по четене на PISA – училищата с високо ниво на автономност и отчетност са получили с от 3 до 9 точки повече от всички други възможни системи (с автономия, но без отчетност; с отчетност и без автономия и без двете).

Поуките са прости – когато държавата остави училищата в конкурента среда с всички нужни инструменти на разположение (ресурсна и програмна автономност), механизмът на конкуренцията ще изведе по-дейните и по-иновативните напред. Ще отсее местата, където наистина се получават знания и се развива светоглед, от тези, където се насърчава посредственост. Българските директори и учители ще са тези, които ще трябва да докажат, че могат да предоставят образование от световна величина.

 

Стоян Панчев

ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика

Образование и икономика на знанието
Моля, гласувайте!
Сподели

4 коментара

  1. Богдан на

    Ох! Бях си казал – няма да пиша в този посредствен сайт повече, но вие продължавате с компетентните анализи и просто няма как!

    1. Загубих си цял час за да пусна една регресия и каква изненада? Еми няма връзка между горната таблица и GDP или GDP per capita на страните горе! Ами не съм особено изненадан, че авторът не е учил статистика 1, но използва статистика в статията.

    2. В контекста на “икономика на знанието”, защо анализираме средното образование? “Добра образователна система”?! Ами извинявайте (или не), но ключът е в ДОСТЪП до “добра образователна система”. СКАПАНОТО средно образование е изпратило 80 хиляди българи да учат в чужбина (източник в. Класа), защото добрите университети са достъпни за българския студент.

    “разумен институционален и икономически строй” – ето това е причината тези студенти да не искат да се върнат от там, а и талантливите български такива да бягат на запад!

    В тази връзка, статията отгоре е загуба на 20-30те килобайта място, освен ако не се гледа без да се чете – много е готина с тази графика и булетите от двете и страни!

  2. Богдане,

    1. Прати изчисленията, за да се позабавляваме. Не знам как ти е хрумнало да правиш регресия на БВП и индекса от таблицата, но не е в следствие от сериозни занимания със статистика. Какви зависимости си търсил между образователната система в България, която съществува от 2-3 години в този си вид, и БВП?

    2. Какво имаш предвид под ДОСТЪП?

  3. Богдан на

    Екипе,

    Напиши ми тук как образователната система в България съществува в този си вид от 2-3 години като проучването е от 2009 г (виж си статията) и веднага ти пращам експорт на сметката!

  4. Богдане,

    Делегираните бюджети са въведени ефективно през 2008-ма година, което значи, че системата съществува в този си вид от 3 години. Ако много настояваш, може и да са 4, не променя особено тезата – може да се поспори доколко първите няколко бюджета са отразили законодателната промяна (затова и написах 2-3).

    Пращай

    П.П. Ако искаш отговори и на другите въпроси

Добави коментар