За кучетата НЕхуманно

0

За кучетата НЕхуманноПрез последните седмици тема номер едно за София са нападнатите от бездомни кучета хора по улиците на града. На мен, като човек, живеещ в столицата, не ми допада равносметката от последните дни- един мъртъв човек в следствие на жестоки ухапвания и ученичка, пострадала не къде да е, а пред столична община. Не ми харесва и това, което виждам като дискусии в интернет-пространството- вярно е, че така наречените политици имат вина за случващото се, но тя се изчерпва с факта, че се страхуват да предприемат по-крайни мерки срещу бездомните животни, за да не се изложат в очите на някога като “нехуманни” например. По-голяма според мен е вината на онези, които като граждани се възпротивяват срещу по-крайните мерки- изненадвам се от количеството мнения, които следват след всяко искрено изказано предложение за генерално решаване на проблема с кучетата като например хващане и приспиване на бездомните животни.

Имам два въпроса към същите тези “хуманни” към кучетата хора: Хуманно ли е да се притеснявате да излезете от дома си, защото не знаете от кой точно ъгъл ще ви нападне куче? и, след малко ще обясня връзката, Какво мислите за отровата за хлебавки и мишки?

Та не са ли и хлебарките и плъховете живи същества, които заслужават хуманно отношение? А какво ще кажете за животни като например поповите прасета или къртиците, които се убиват всеки ден във всички средностатистически селскостопански дворове у нас? Къде остава хуманното отношение към тях?

Приютите не решават проблема, определено глобите също не го правят. Извинението “Не можем да следим какви кучета идват от околните села” също не помага особено, но за сметка на това е доста често срещано. Бездействието на Гражданска защита когато има проблем с животни под претекста “Екоравновесие ще ни направи проблем” не е вариант, както и предишните изброени. И да, нехуманно е, но аз съм ЗА приспиването на ВСИЧКИ бездомни кучета по простата причина, че не искам да ме хапят, а съм сигурна, че и всички онези, които обвиняват политиците и се обединяват зад невинността на животните също не желаят.

Приютите, особено ако са държавни, означават всеки от нас да плаща за тях- част от данъците да отиват за изграждане и поддържане на тези “заведения”. Което обаче не гарантира безопасността на никой от нас, защото след осиновяването на куче никой от приюта няма да се интересува какво се случва с него и никой закон няма да промени това, независимо какво точно се съдържа в него. Така че, да се борим за хуманно отношение и прибиране на кучетата значи да плащаме, за да живеят някъде и да се хранят без да знаем в кой момент точно ще бъдат отново на улицата, за да хапят.

Мисля, че е нормално да считаме човешкия живот за по-ценен от прояви на фалшиво хуманно отношение и модерен екоактивизъм, както и от страха от разни европейски директиви, касаещи живота на бездомните животни. Затова единственото решение е приспиването на всички открити бездомни кучета преди следващата жертва да е факт. Ако забравите за момент лицемерната “хуманност” ще видите, че мислим еднакво.

Сподели

Добави коментар