Всичко е за продан!

1

Всичко е за продан!

Още от сутринта мухите бяха започнали да лазят напред-назад, по-досадни от всякога. Бай Сали, както го знаеха всички в ромският квартал „Христо Ботев” в столицата, беше възседнал стария дънер в двора на полуразрушената си къщичка. Слънцето бавно се надигаше и бай Сали почти можеше да различи всичките нюанси на жълтото, през които преминаваше обрачът. Беше рано и имаше доста време преди да отиде на битака в Малашевци и отново да започне да продава вехти предмети и антики, които беше намерил или някой му беше оставил с думите „ето, ако има какво да ги правиш..”. Къщата беше притихнала, никой не се беше събудил. Бай Сали и жена му имаха 6 деца-4 момичета и 2 момчета. Преди месец жена му се беше споминала внезапно. След земетресението нервите й се бяха опънали допълнително и в комплект с немотията, която ги мъчеше от години, я бяха довършили. Тя получи инсулт и почина на път за „Пирогов”. Сега всеки ден бай Сали гледаше изгрева с надеждата, че той ще му даде ново начало. Откак беше останал сам, по-големите му деца Асан и Мемет бяха започнали да просят без знанието му. Когато онзи ден разбра, почти загуби контрол и едва стърпя нервите си. После поиска парите, но те бяха отлетяли в близката бакалия. Алкохолът не струваше много, но и на двамата тийнеджъри не им трябваха огромни количества, за да се приберат полюшвайки сe. Докато слънцето запълваше празния небосклон, очите на бай Сали се запълниха със сълзи. Самият той беше излязал от многодетно семейство. Беше просил като малък, но когато навърши пълнолетие реши да се промени. Хващаше се от една работа на друга и печелеше по малко. Баща му си беше продал душата на алкохола и често го биеше и вземаше парите. Майка му пък роди седмото си дете. Броени дни след това бай Сали разбра, че бебето е изчезнало. Отговори така и не получи. В махалата обаче се носеха слухове, че е продадено на някаква отчаяна жена в Гърция, която не можела да има деца. Дори се споменаваха суми от по 4-5 хиляди евро. Той така и не повярва на тия слухове, макар често да мислеше за стойността на човешкия живот. После майка му избяга в чужбина и повече не я видя. С времето тормозът на баща му ставаше нетърпим и когато стана на 21 години, бай Сали взе решение да избяга с булката си. Така се озова в днешния си дом. Беше го сглобил от мебели, които успя да намери с последните си пари. Търговията в квартала кипеше усилено и не беше много трудно за няколко часа да я обзаведе.

Всички тия спомени за трудното му минало за пореден път го амбицираха да направи всичко за децата си. Само,че с малката си сергийка не печелеше почти нищо. Беше изложил всичко за продан-малки джобни часовници, стари тестета карти за игра, марки почти на един век, стари оръжия и дори една стара картичка с подпис на Марко ван Бастен от европейското първенство през 1988г. Много рядко край неговата бедна сергийка минаваха по някой антиквар или колекционер. По-често старият сбръчкан ром и нищожната му колекция отлъскваха хората. Никой от тях не си даваше сметка, че той бе сложил всичко на масата. Всичко, което имаше се продаваше. В този момент му хрумна идея. Трябваше да отиде при ромският лидер Хасан, който живееше три къщи по-надолу. Отброи последните си стотинки, за да вземе кафе от близкия павильон и се затътри нататък. Крачките му бяха по-уверени от обикновено. В главата му бе изплувала идея, която беше колкото ненормална, толкова и обсебваща. Стигна до дома на Хасан и извика името му. Отвътре се подаде сънената физиономия на Фатидже, жена му. Тя го покани вътре и след 5-минутно чакане при него дойде Хасан, все още заглаждащ разчорлената си от спането коса.

-Ти си по-умен от мене, бай Хасане. От тебе мнение искам-започна моментално Сали. – Всичко що имам се продава, но никой не ще да го купи. Пари нямам, жената почина. Тия деца на произвола не искал да ги оставям. Искам себе си да продам. Някой бъбрек или други органи. Дори да не оживея, те да са добре.

Опулената физиономия на Хасан подсказваше, че тия му признания бяха прекалени за ранния час. После настъпи болезнена тишина, след което най-после проговори.

-Сали, познавам те отдавна. Ти не си като другите, а те такова нещо не биха направили. Ако така ти казва сърцето, прави го. Ама иди в „Пирогов”, там няма да те оставят да умреш без бъбрек.

 

Тия думи пламнаха като искра в душата на бай Сали. Той прозря възможност да осигури на децата си по-добро бъдеще и образование, каквото той и братята му нямаха. Знаеше, че мерките са крайни. Но пък си спомни единствената мъдра приказка на баща му от годините преди да се пропие: „Законът на джунглата е яж, за дан е бъдеш изяден. В квартала той става продавай, за да не бъдеш продаден”. Естествено той щеше да продаде себе си, но поне децата му щяха да спечелят.

Сергийката на бай Сали днес остана празна. Минувачите обаче просто констатираха празнотата, без да им прави никакво впечатление. Бай Сали цял ден разпитва познати и приятели, за да разбере към кой лекар да се обърне. Ситуацията се оказа по-проста, отколкото я мислеше. „Щом искаш, ще ти намерим начин”, бяха го уверили кварталните лидери. След няколко обаждания изникна името на д-р Радановски от „Пирогов”. Той операрирал дори здрави за пари. Нямало да е трудно да пробутат един бъбрек на черния пазар. Срещу това бай Сали щеше да получи 20 000 лв. Толкова пари не можеше и да си представи. На всяко от децата си щеше да даде по 3000 лв, за да могат да се изучат и да хванат занаят. Мисълта караше главата му да пулсира, а в следващите няколко дни на лицето му имаше непринудена усмивка. Благодарение на нея той продаде няколко часовника и още куп други вехтории.

 

Операцията беше планувана за вторник. Ден преди нея, той беше настанен в многопрофилната болница. Всичко щеше да е наред, обеща Радановски. Първо вадят бъбрека и после му дават парите. Изглеждаше толкова лесно. Бай Сали нямаше какво да губи и докато му слагаха маската и го приспиваха, той засънува жена си и първата им среща. Тя беше единственото нещо, което беше спечелил без да се налага да продава нещо в замяна.

Всичко мина по конец. Каквото беше договорено, беше изпълнено. Бай Сали се възстановяваше повече от бързо за човек с 1 бъбрек. След седмица той беше изписан инкогнито и потегли с парите към вкъщи. Слезе от автобуса и се затътри по посока дома си. Лека полека пред погледа му изплуваха коминът, покривът, прозорците. После два сини буркана, светещи до къщата. Двама полица и големите му синове, проснати по лице на предния капак.

-Стой настрана-нареди единият полицай.

-Ама това са мойте синове. Пуснете ги-застена полека бай Сали.

-Те идват с нас в районното. Снощи са влезли с взлом в дом в Лозенец. Намерихме у вас плазмен телевизор, бижута за 1000 лева и два лаптопа. И без това си признаха, че са щели да ги продават. Нямаш какво да направиш.

Буцата в гърлото на бай Сали се увеличи. Погледът му се премрежи, а от очите му бликнаха сълзи. На прага стояха малките му дъщери, омърляни и полуоблечени като всеки ден. Цялата махала сякаш беше направила обръч около къщата им. Сега всички погледи бяха вперени в него. Бай Сали нямаше какво друго да стори.

-Имам пари, 20 000 ще стигнат ли да ги пуснете?

-Опитваш се да ни подкушиш ли?-единият полицай се приближи към него.

-Цял живот продавам вехтории. Целия си живот продадох. Сега искам нещо да купя. Няма нещо, което да не се продава. Дори свободата!-Бай Сали направи решителна крачка и бутна парите на полицая.

Отначало ченгетата гледаха учудено, но после внезапно дръпнаха закопчаните младежи. В първият момент изглеждаше, че отказват. После обаче единият извади ключа и отключи белезниците. Сделката беше добра, изкушението голямо. Бяха си продали душите за пари. Грабнаха ги и минута след това колата се обърна и отпраши в незнайна посока. С тях изчезваха и мечтите за образование и добър живот. Бай Сали не каза нищо. В съзнанието ми изникна ония изгрев и надеждата за ново начало. Те се бяха оказали просто една провалена сделка като всяка, която беше докарала немотията и смъртта на жена му.

Станислав Димов

Сподели

1 коментар

  1. Благодаря за интересната история и за мъжа,който най на края след целият тормоз е избягал от домът си заедно с жената която обича.Вижда се че всеки който иска да постигне нещо това може да се случи дои и с малко пари дом се прави ако има любов и разбирателство.Надявам се да ни пишете и с тема продължение по нея.Но каквото и да прави най на края винаги се стига до полицията и това че предлага такава сума показва че наистина е притеснен и иска да ги спаси.Когато става дума за твоята кръв за твоите деца си способен на всичко.Но все пак щом са нарушители трябва да си понесат последствията, не може ей така да влизаш взлом където си избереш.

Добави коментар