Вярната посока

0

Вярната посока

Нямам предвид ляво, дясно, горе или долу. Нито пък към чужбина. Имам предвид посока на мислене, която не съм напълно сигурна, че голяма част от сегашните студенти са поели. А пък аз я считам за най-вярната.

Ще поговорим за протести. Последната протетна акция беше от тази сутрин. Предишната- преди няколко седмици в двора на СУ. Засега обаче общ протест на всички студенти няма и не се планира- протестират или само отделни колеги, или само отделни университети. И причината за това е основно липсата на общи изисквания на учащите към системата. Или незаинтересоваността на тези хора, които са пряко потърпевши от всичките недомислени или твърде измислени неща в образованието.

За какво да се протестира определено има. Тук всеки, който мисли различно, живее в някакъв различен от реалния свят. И парите, които, вярно е, от година на година стават все по-малко, определено не са най-наболелият проблем. По-важно е, че освен бюджетите и качеството прогресивно намалява. Особено в сектора на държавното образование. Уважавам позицията на хората, които се борят за по-високи субсидии, както и за правото на всеки да учи, тъй като в по-голямата си част те имат добре аргументирана позиция и не съм видяла никой от тях, който да отиде да протестира без да знае за какво и без да се чувства наистина лично ангажиран със съответната кауза. Още една причина да ги уважавам е това, че те са активната част от студентите. Това обаче е и основният проблем.

Веднага обяснявам защо. Вярно е, че не е честно студентите да плащат таксите, които плащат в момента. Най-малкото защото е противозаконно. Според мен обаче начинът това да се промени не е отпускането на повече пари от държавата, а по-смисленото управление на наличните. Разбирайте крайни мерки като съкращаване на бюджета на студентските съвети, съкращаване на кадри- и администрация, и преподаватели, които не си вършат работата така както би следвало да бъде или пък изобщо са ненужни. И за да не е абстрактно- да няма 3 дами в една канцелария когато има работа за една, както и преподаватели, които не водят лекциите си толкова часове, за колкото им се плаща или които не ги водят въобще да се уволняват веднага.

Не ме нападайте че така ще се увеличи безработицата. Напълно наясно съм, че е така. Но пък не мисля, че има друг начин хората да бъдат накарани да си вършат работата както трябва, освен ако не бъде посочена вратата на тези, които не знаят какво правят там, а и тези, които останат е хубаво да се страхуват за мястото си. За това е необходимо да се протестира- за отговорност към студентите, които всъщност са главните спонсори на системата.

Още по-съществен проблем е това, че се приемат огромно количество студенти, а много от тях дори и не познават колегите си докато не се явят на изпити в края на семестъра. А пък на тези, които ходят внимание не се обръща. Отново защиото са твърде много. И ако помислите малко над думите ми, ще стигнете и сами до следния извод: със същите пари, които дава държавата сега, могат да се покрият много повече нужди на по-малко студенти. Това също е необходима мярка- от една страна за да се повиши конкуренцията и, с оглед на усилията, които полагат, за да станат студенти, учащите да започнат да изискват полагащото им се от системата.

Примери колкото искате. Навсякъде, сигурна съм, че всеки студент може да даде различни. Идеята най-общо е, че изискванията трябва спешно да се насочат от учаите към качеството на образованието и обслужването им. Както и към качеството и най-вече броя на колегите им. Това е вярната посока.

Вярната посока
Моля, гласувайте!
Сподели

Добави коментар