Учим ли всичко, което ни е необходимо?

0

Учим ли всичко, което ни е необходимо?Когато наближи изпитна сесия, си даваме сметка за много неща. Наред с това доколко ни мързи или доколко нещо е трудно, виждаме и доколко полезна е информацията, която получаваме по време на курса по дадена дисциплина.

Като цяло, учебните планове в българските университети са направени така, че една специалност всъщност да представлява едно професионално направление. Поне през първите една или две години целият курс има общо занимания по общи дисциплини, за да може след това студентите да се разделят на конкретни профили. Това обаче се предлага само от някои университети и за някои специалности. По-голямата част продължават да учат всичко от професионалното направление до края на бакалавърската степен, а след това с магистърската да се профилират. Или поне така си мислят.

Основен проблем в учебните планове е, че се пропускат някои аспекти от работата по специалността, които могат да се окажат интересни за студентите. За сметка на тях обаче се повтарят дисциплини често без дори съставителите на програмата да са си направили труда да сменят имената им. Актуализирането на плана в средата на следването също може да доведе до повтаряне на дисциплини, а това пък от своя страна означава, че младите хора губят възможността да учат нещо ново и различно и така да обогатят познанията си за избраното от тях професионално направление.

Друг голям проблем е, че има твърде много задължителни и твърде малко изборни дисциплини– някъде те са само по една на семестър, а това е твърде недостатъчно, предвид че след първата година младите хора обикновено знаят с какво точно искат да се занимават в бъдеще.

За да се решат тези проблеми, е нужно съставителите на учебната програма да се обръщат повече към студентите, за чиито интереси всъщност би следвало да се грижат. Не мога да кажа кой знае по-добре какво трябва да се учи- ръководствата на катедрите и факултетите или студентите, но знам, че всеки може да научи нещо от другия. Говоря за едно партньорство с всички студенти, не само с така наречените „студентски съвети“, което може да бъде реализирано например под формата на ежегодна анкета, по възможност не анонимна.

Това не означава студентите да изземат нечии функции или да настъпи анархия, означава, че процесът на обучение е двустранен и би следвало да участват активно в него и преподаватели, и студенти, така, че за всяка страна да има максимално много ползи.

 
Сподели

Добави коментар