Училище по европейски

1

Училище по европейски

Вече четири години отвсякъде слушам за европейски стандарти.И тук,както и за всичко друго у нас,се мери с двоен аршин.Онова,което е на светлинни години от Европа (например СУ) се мъчат по всевъзможни начини да го „интегрират“,а готовото европейско (МВБУ) се пренебрегва.
МВБУ не е нещо извънземно-съкращението означава Международно висше бизнес училище и се намира в Ботевград.Центърът му за дистанционно обучание пък е в София.Колко от държавните ВУЗ-ове могат да се похвалят и с ЦДО?
И то в модерна сграда в центъра на столицата.където всички-от охраната до PR-специалиста,посрещат хората с усмивка.
Всеки,койти взеле в Центъра,може да си вземе каталог с актуална информация за специалности,магистърски програми и учебни планове.В случай,че има нужда от допълнително обяснение,дамите от учебна администрация с удоволствие ще отговарят на всякакви въпроси.
Центърът е оборудван и с учебни зали,където се водят занятията на дистанционното и част от задочното обучение.
Толкова за София.Следва Ботевград.Сградата на МВБУ е също толкова приветлива колкото и тази на ЦДО.Помещава се в четириетажна просторна сграда недалеч от центъра на градчето.Информационните табла се актуализират често,а библиотеката работи (за разлика от някои в СУ).И не само това.Тя разполага освен с учебна и с художествена литература,както и с най-новото по дисциплини,които дори не се изучават в МВБУ.Дори разположението е направено с мисъл за хората-новите книги се откриват лесно на отделен стелаж,а местата за четене за студенти и преподаватели са отделени-защото те имат различни потребности и няма нужда да си пречат едни на други.
Учебните зали са различни по големина-така всеки получава оптималната за своите занятия и на студентите не се налага да седят един върху друг или по двама на стол или пък прави,което е нерядко явление в СУ.
Да,непрекъснато споменавам СУ и има защо.Вярно е,че там въпреки увеличението,все още имаме едни от най-ниските семестриални такси,но какво получаваме в замяна?Нека говорим само за материална база,не за качество на образованието.Аз,като студентака от Факултет по журналистика и масова комуникация,ще започна от там,Библиотка,слава Богу,вече имаме-след 2 години без нея.Интернет обаче,според Университета,явно не ни е необходим.Както и по-големи зали.За какво са ни,щом може да се съберат около 200 души в стая за около 60?Нека да отбележа още няколко неща обаче-част от сградите на СУ имат нужда от сериозни суми за ремонт,а Държавата прехвърля отговорността за това от институция в следващата,а после в трета и четвърта.А пък таксите на студентите растат,и то без да е регламентирано никъде с какъв процент.И парите потъват.
Частното си е частно,независимо дали става въпрос за ВУЗ или друга фирма.Никъде в държавното образование няма да получите срещу парите си договор.А в МВБУ той е задължителен.В него се споменават всички права и задължения и  на двете страни-училище и студент,както и размерът на евентуално покачване на семестриалните такси (25%,не е малко,но си заслужава),както и сроковете за заплащане за всяка следваща година.А ако сумата не бъде внесена,студентът плаща неустойки без да му бъде напомняно излишно за задълженията му.
Още нещо в плюс на МВБУ-сайтът му работи.Без проблеми.И се обновява.А и студентите само срещу факултетен номер и парола получават пълна информация за програма,оценки,кредити,книги от библиотеката и всичко останало.
Тук ключовата дума е актуалност.Понеже тези неща си ги имаме и в СУСИ на СУ,но не работят или го правят със закъснение.
Освен материалната база,си струва да се отбележи,че МВБУ органииизира за студентите си и научна конференция,където всеки желаещ представя в рамките на няколко страници своята теза по интересен за него проблем,а разрабоките се събират и публикуват в издания-електронни или хартиени,дело на университетското издателство.В подготовкара студентите се радват на изключително голяма подкрепа от страна на преподавателите.Но и те,разбира се,получават по-добра заплата от трудещите се в държавния сектор.
Това не е реклама на МВБУ,нито пък е опит за развенчаване на разни митове около СУ.Това са просто два примера за частно и държавно,за европейско и ретро-соц-българско.Този текст е просто доказателство,че често даването на повече пари е по-добрият вариант,защото това означава и повече,и по-качествени услуги.
И в частното,и в държавното образование учи този,който иска,а другите намират начин да завършат и това не е тайна за никого.
Така погледнато,сравнението между частното и държавното образование остава да се пренесе на друго място-да се съпоставят административно обслужване,материална база,отношение към студентите в целия смисъл на тази дума.А тук частните училища определено печелят.

 
Сподели

1 коментар

  1. Експериментите в образованието, къде успешни, къде не, са някаква фикс идея през последните 20 години. Всичко започна през 1990-1991 година. Видяла жабата, че подковават коня и хоп и ние така (българчетата мимам предвдид). Започна се в НПМГ (Национална Природо-Математическа Гимназия) в София с учебници по математика на “акад.” (за мен е в кавички академик, като не може да реши задача от средното училище на открит урок, не помня за кой клас, но беше цирк) Сендов. Видя се че не стават. 2-3 години по-късно в Минно-Геоложки Университет “Св. Иван Рилски” в София си повярваха и направиха малоумната система с триместри – в учебната година три семестъра с три сесии. Като сесията продължаваше 1 седмица (между 5 и 7 изпита)?! Няма да забравя изпита по минералогия на 25-ти декември (Коледа) в 07:00 часа сутринта!!!!!!!!
    Вдигна се стачка и се махна тази велика система.
    Този център изглежда добре. Не искам и да го подценявам! Но смятам, че имахме една от най-добрите и качествени системи за образование – в средното и висшето. Излизаха много качествени специалисти Сега положението е трагично! Нароиха се центрове, центърчета и прочие Кой от кой по-по-по най!

     

Добави коментар