Театърът през други очи

0

Театърът през други очи

 

Разбирам, че театърът е призвание. Както и че за да си артист е нужно от всичко по много- много талант, много работа, много време, много енергия и нерви… и така нататък. Напълно наясно съм, че не от всеки става артист, ето защо определено уважавам тези, които са постигнали успех благодарение на качествата си.

Това, което всъщност не разбирам, е как е възможно да има хора, които извличат щастие от това да се представят за други, коренно различни от тях самите характери. Което обаче ни най-малко не значи, че поставям под съмнение стойността на класическия театър.

Сега просто ще ви разкажа за тези жанрове, които са способни да вдъхновят мен. И ще започна от най-непрофесионалния. Това е т.нар. „форум-театър“ или театрално-дискусионен клуб. Тук названието театър е много условно, тъй като става въпрос за аматьорско разиграване на реална ситуация, в която може да попадне всеки от нас. По-голяма тежест има дискусията, където публиката предлага решения на проблема и излиза на мястото на избран герой да ги разиграе. Този вид игра всъщност е стара бразилска образователна техника, която обаче е идеална за работа с тойнеиджъри и определено помага при информирането за проблеми като наркоманиите, насилието, ХИВ/СПИН и други. Ето защо, макар че е далеч не толкова професионална като стандартния театър, тя може да е дори по-ценна.

Ако има и други любители на танците, следващите два вида спектакли са точно за вас. Те имат много общо помежду си-оперетата и танцовият театър.

Първият вид е значително по-лек от операта, макар и някои постановки да съдържат твърде много подобни елементи. Въпреки това оперетата е далеч по-забавна и по-приятна за гледане. Музиката обикновено е весела, реплики почти няма-заместени са от песни и танци. Тук и костюмите са много по-цветни и раздвижени, а в някои постановки за доброто настроение допринася и елегантният хумор. Танците също са постоянен елемент, а хореографиите са направени така, че публиката няма шанс да скучае дори и за миг. Независимо дали говорим за кабаретни, бални или цигански танци, професионализмът е винаги на ниво.

Танцовият театър пък залага на движението като средство да изразим себе си. Не претендирам за експертно мнение, но според мен това е най-трудният вид театър, тъй като в него думите са най-малко. Танцът е това, на което режосьорите и артистите залагат като силно изразно средство, чрез което да предадат достатъчно ясно посланията си на публиката. Разбира се, ограниченото количество думи предоставя на зрителите много по-големи възможности за интерпретация на идеите на авторите. Някой може би спорил с мен, но мисля, че това е и най-ползотворният вид театър, който съществува въобще. Причината е, че освен удоволствието от професионално изпълнениете танци, той става и повод за раждането на нови идеи, понякога свързани с тази на конкретна постановка, друг път просто провокирани от нея.

Театрите носят една особена атмосфера. Ретро, със свой специфичен аромат. Съгласна съм, че не всеки жанр се харесва на всеки човек, затова всъщност има и толкова много жанрове, както и толкова много типове хора. Но независимо в кой театър, попадайки в залата и настанявайки се в удобните, меки столове, сякаш се пренасям в друг свят. Вярно, само за час или два, но все пак е някакво разнообразие. Искате ли и вие да попътувате?

 
Сподели

Добави коментар