Студентските съвети-на теория и на практика

0

Студентските съвети-на теория и на практика

Студентските съвети са една принципно чудесна идея. Замисълът студентите да имат свои представители в ръководството на своето учебно заведение, както и същите тези представители да участват в разпределянето на стипендии, награди и други стимули за колегите, както и да участват в настаняването в общежития, ако ВУЗ-ът разполага с такива.

Чудесно е също ако тези съвети организират за колегите си различни инициативи от типа на спортни турнири, екскурзии, така модерните напоследък тийм-билдинги и други развлекателни игри. Но не бива да забравяме, че част от техните задачи са да помогнат на останалите студенти в кариерното им развитие или най-малкото в осигуряването на стаж. Както и да са връзка на ВУЗ-овете с компетентните институции, когато става въпрос за студентски проблеми.

Ако това, което изброих до тук е предназначението на студентските съвети, напълно логично е връзката между тези организации на различните университети да е изключително важна, тъй като те спокойно могат да отговарят и за възможностите за студентска мобилност и други видове партньорства между колегите от различни университети.

До тук всичко е наред. Ако се изпълни така, както е обяснено, студентите спокойно могат да си отдъхнат, че има кой да защитава техните интереси. Както всичко друго у нас обаче и тази практика е в не чак толкова чистия си вид. Някъде е и в малко по-мръсен, но няма нужда да се спираме на това.

Факт е, че има студентски съвети, предимно на държавните университети, които или не работят въобще, а звимат полагащия им се бюджет, който после потъва незнайно къде. Факт е също, че вече споменатите структури защитават всичко друго, но не и студентските интереси, но до голяма степен и самите студенти са виновни, тъй като, по мои наблюдения, интересът към гласуването за представители в студетските съвети е меко казано слаб.

Има обаче и съвети, които наистина искат да оправдаят очакванията на тези, които са ги избрали за свои представители. Не че е изненада, но, да, те са на частни университети. Отново няма нужда от имена, макар че тук се изкушавам, защото наистина става въпрос за силен положителен пример.

Освен организирането на спортни турнири, тези хора оползотворяват бюджетите си по много по-смислен начин- например подготовката на групи по интереси или специалности, в които заинтересованите колеги наистина работят за развитието на способностите си.

И като говорим за студентски съвети, няма как да подминем и Националното представителство на студентските съвети. То е едно странно явление, чиято идея също е доста привлекателна, но откъм изпълнение куца също толкова много. Събиранията им се провеждат обикновено в много скъпите хотели в определения град. За няколко часа през деня се представят постиженията на всички представители и се гласува по точките от дневния ред.

Какво следва после-малко от присъстващите могат да кажат. Или от срам или защото не помнят. Но пък пътят, хотелът и командировъчните разходи се поемат от университетите, т.е. От таксите на студентите. Тъй като в общия случай бюджетаът на студентските съвети представлява процент от тях.

От студентски съвети определено има нужда. Даже и концепцията е правилна-няма нужда от сериозни промени. Остава само и да започне да работи също толкова добре.

 

Сподели

Добави коментар