Стоян Атанасов: „Намерете това, което наистина ви доставя удоволствие, и го практикувайте възможно най-често.“

Стоян Атанасов е един от младите таланти на българското изобразително изкуство. Той е част от екипа на „Артлайн студиос“ и е един от няколкото дизайнери, които подготвят кориците и илюстрациите на книгите, които издателството предлага на българската публика. Освен да рисува, Стоян споделя, че обича да чете книги и да готви. Уточнява, че спазва рецептата дословно само първия път, след това импровизира… С него се срещнах на пролетното издание на Панаира на Книгата в НДК, където в момента жтой предлагаше на читателите избрани заглавия от „Артлайн студиос“. Впечатление ми направи както разнообразието на възрастовите групи, за които са предназначени книгите, така и фактът, че за Стоян беше интересно да предлага на спиращите се на щанда хора и търсените заглавия, и такива, които самите те никога няма да поискат. Причината, казва той, е че иска хората да дадат шанс на нещо различно от обичайното, което имат в библиотеката си и добавя, че продажбата не е най-важното, по-важно е удовлетворението, че е успял да убеди някого да опита нещо различно. На въпросите на Млада София той отговатя така :

1. От колко време се занимаваш с изобразително изкуство?

Откакто се помня. Като малък много обичах да рисувам и родителите ми ме записаха в рисувателна паралелка, по време на средното ми образование непрекъснато ходех на уроци по рисуване и в крайна сметка влязох да уча графичен дизайн в НБУ.

2. Ти ли откри илюстрацията или тя-теб?

Открихме се взаимно. Винаги съм се впечатлявал от оформлението на книгите, които чета. В някакъв момент се готвех за кандидатстване в специалност анимация и си спомням деня, когато след прочитането на „Ерик“ на Пратчет отидох при учителите, при които ходех на уроци тогава, и им казах „Знаете ли, май илюстрацията ми е по-интересна от анимацията“. Беше приятна изненада и за тях, като хора, занимавали се активно с илюстрация и оформление на книги.

И когато преди три години започнах работа в издателството, в което работя в момента, където по-голямата част от книгите са илюстрирани от нас, нямаше как да съм по-доволен.

3. Част си от екипа на едно младо издателство. Разкажи ни за работата си там.

В издателството сме трима дизайнери, работим и с няколко външни илюстратори. Всички сме млади хора и общото между нас е, че наистина обичаме това, с което се занимаваме. Сигурно това е важно за всяка работа и при нас определено има значение – отразява се и на работната атмосфера, и на крайния резултат. Хората забелязват оформлението на нашите книги и често получаваме положителни оценки от читатели и книжни блогъри.

Всеки от нас често търси мнението на колегите за проектите, над които работи, консултираме се и се стараем да се развиваме.

4. За кого е по-лесно да рисуваш илюстрации – за деца или за възрастни?

Трудно ми е да кажа кое е „по-лесно“. Предизвикателствата са различни. И в двата случая трябва да привлечеш и задържиш вниманието на аудиторията, като при децата носиш и отговорността за изграждането и формирането на вкус и отношение към книгите. При възрастните имаш работа с хора, които вече са с формиран вкус и предпочитания, доста повече неща са виждали и са прочели.

5. Кой е гарванът Прокопи?

Прокопи е една сърдита птица. Първият гарван, който нарисувах, беше за задната корица на една от нашите книги. Няколко души отбелязаха, че има маниакален поглед и реших, че мога да си направя серия рисунки с раздразнителен гарван, даващ воля на емоциите си. Важно е да се знае, че въпреки всичко, което прави, сърчицето на Прокопи е добро. 🙂

6. Когато рисуваш, кой носител предпочиташ – хартиен или електронен?

И двата варианта си имат предимства и недостатъци. На таблет рисувам от доста по-малко време. Там имаш предимството значително по-бързо да коригираш и да предлагаш варианти и алтернативи и е по-лесно да се случва в офис-среда. Рисуването на хартия пък не те обвързва с техника, компютри, таблети, софтуер – при наличие на молив и лист хартия, може да се случи навсякъде, където те споходи вдъхновението и носи едно особено очарование, което лично за мен не може да бъде изместено от нищо друго.

7. Какво би предпочел да организираш – самостоятелна изложба или съвместна такава с твои колеги?

Мисля, че на този етап още ми е рано за самосттелна изложба, но с удоволствие бих се включил в съвместна.

8. Какво е усещането да излезеш от офиса и да се озовеш сред хората на щанда на Панаира на книгата?

Приятно ми е да срещам очи в очи читателите. Винаги е удоволствие да разменим по няколко думи с тях, да препоръчаме, да насочим… Понякога идват хора, които са били при нас на предходния панаир и са си тръгнали с препоръчана от нас книга и споделят мнения и впечатления. За мен именно срещата на издатели с читатели е смисъла на книжните панаири.

9. Къде според теб е най-подходящото място за организиране на изложба с илюстрации?

Мястото сякаш не е най-важния елемент в случая. Стига информацията за подобен род събития да достигне до достатъчно много хора и в изложбата да се включат добри и интересни илюстратори, подобно събитие може да се случи в галерии, изложбени зали, в рамките на панаирите на книгата, на открито или закрито…

10. Какво ще пожелаеш на читателите на Млада София?

Намерете това, което наистина ви доставя удоволствие, и го практикувайте възможно най-често.