Ще успея ли в живота според рейтинга на университета ми?

0

Както вероятно повечето от вас знаят, Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) изготвя рейтингова система за висшите училища в България. Тя е опит да се оцени обективно нивото на образование у нас и използва някои принципи на вече съществуващи европейски и международни класации. Оценяването на качество принципно не е лесна задача, защото е свързано със субективни човешки възприятия. Все пак, подобни класификации поне до някъде отразяват една опростена действителност, в случая – българската.

Именно наскоро МОМН, заедно с останалите организации1, участващи в изготвянето на системата, обсъди промените, планирани за изданието за 2012. Предвижда се използването на 50 различни критерия, разделени в 6 основни категории. С тяхна помощ развълнуваните родители на кандидат-студентите, самите кандидат-студенти или студенти, а и който и да заинтересован, може с няколко кликвания да разбере как стоят нещата „на пазара на знание“.

Без да изпадаме в подробности (можете да направите и свое собствено проучване), ще разгледаме какво е положението в професионално направление „Управление и адиминистрация“ по отношение на реализацията на завършилите. Нека да изберем най-добрите и най-лошите 3 ВУЗ-а в това отношение.

Реализацията е 6-тата група от показатели на системата и е с тежест 30% от крайната оценка на един университет. В нея, обаче, са залегнали няколко интересни критерия, свързани както с пазара на труда, така и с възприятията на самите студенти. Преди да направим няколко извода, ето и самата подредба и оценка по показатели (методологията е налична тук, но най-общо казано, с изключение на доходите, оценките са от 0 до 100, като 100 би получил идеалният университет):

Ще успея ли в живота според рейтинга на университета ми?

  1. Средният осигурителен доход на водещите университети е доста над средния за страната (данните са от 03.2010 и вземат предвид завършилите през последните 3 години);
  2. Нормата на безработица е около нивата на естествената такава в топ-училищата и по-ниска от средната за страната дори за последните в класацията;
  3. Реализацията в съответното професионално направление, с малки изключения, е ниска;

Комбинацията от горните три наблюдения идва да рече, че едно основно предимство на хората с висше образование е адаптивността. Те са по-ефевктивни в намирането на работа, която осигурява стабилен доход, дори и извън тяхната тясна специализация. Тази гъвкавост само може да докаже, че силно регулираният пазар на труда е този, който има да наваксва, въпреки честите изяления за липса на мобилност при работещите.

Другo интересено наблюдение от нашата малка справка е свързано с отношението на самите студенти: тук виждаме, че лошо представящите се университети създават впечатление в техните възпитаници за бъдещи успехи, въпреки по-слабата реализация и по-високи нива на безработица. Изглежда, голямата и раздута администрация, бавните процедури и закостенялост на ВУЗ-ове като СУ и УНСС приземяват бързо възпитаниците. Накратко, ако сте студент в последните, възможно е чакането по опашки и пренебрежението от страна на персонала да са ви създали усещането, че малко зависи от вас в тази мудна система. В същото време, по-малките университети правят студентите си по-сплoтени и уверени. И още едно допълнение – техническа грешка или реалност, но според методологията, използвана в оценките, нито един студент не е създал поне един важен контакт или приятелство по време на следването си в СУ.

Резултатите от новото издание на системата се очакват през Февруари 2012. Мога само да се надявам в него да залегне така наречния input-output метод и неговите приложения. Познат най-вече от частния сектор, при този метод входните данни ще бъдат размерът на държавната субсидия, която съответният университет получава, а резултатът – всички тези показатели, които измерва системата. Така, грубо казано, би станало ясно „къде има смисъл да се инвестира и къде не”. На неефективните унивеситети финансовият и просветният министър могат да размахат пръст и да дадат срок от няколко години, в които автономните структури да подобрят своята ситуация. Ако това не се случи, дотацията изглежда е просто пари на вятъра. Подобен механизъм, ако не друго, би създал поне малка конкуренция между ВУЗ-овете. Друг е въпросът дали изобщо е възможно един и същ субект да бъде едновременно съдия и играч във футболна среща и да очакваме безпристрастен изход. Но, както споменах, това е предмет на друга дискусия.

Междуврeменно, всеки от нас има възможност да помисли върху философския въпрос „ще успея ли в живота” и да сравни отговора с рейтинга на ВУЗ-а си. И както се казва, на печелившите – честито.

1) Академични ръководства от висшите училища, представители на студентски организации, Националната агенция за оценяване и акредитация, Българската стопанска камара, БАН, Консорциум „Институт „Отворено общество”-МБМД-Сирма”, АдминСофт

 

Момчил Еленков

ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика

Сподели

Добави коментар