Ако искате да си спомните детството и как малките винаги откриват начин да бъдат добри, върнете лентата назад и се потопете в прекрасната атмосфера
Съвременната публика не трябва да пропуска възможността да гледа Рицар без броня онлайн.
Създаден през 1965 г., по сценарий на Валери Петров, този филм е от съкровищницата на българското кино. Той може да ви предложи не само смях, но също тъга, и много, много доброта. В главните роли са актьорите Апостол Карамитев (вуйчо Георги), Олег Ковачев, Мария Русалиева (майката), Таня Масалитинова (учителката Кирилова), Цвятко Николов (бащата), Соня Маркова (журналистката Христова), Вихър Стойчев, като част от тях вече дори не са сред нас, което прави лентата още по-знакова и леко носталгична.
Да се върнеш и да си спомниш за детството, това наистина може да е безценен начин да наситиш свободното си време с пълноценни емоции.
В онези години критиката приема с въодушевление продукцията и на родни фестивали валят множество поздравления. На „Златната роза“ във Варна дори е учредена специална награда, за да бъде дадена именно на „Рицар без броня“. Тогава 9-годишният Олег Ковачев (Ваньо) пък е отличен за най-добра детска роля.
С всеки един от героите си и техните линии, филмът, режисиран от Борислав Шаралиев, безспорно отправя послания актуални и днес. На практика почти нищо не се е променило, поне що се отнася до морал, малодушие, бездействие, клеветничество и самота.
Ваньо постепенно навлиза и се сблъсква с реалния живот на възрастните. Той често се пита – защо родителите му говорят едно, а вършат друго. Все по-често се чувства объркан и сам, разговаряйки мислено с единствения човек на когото се доверява – вуйчо Георги.
Само с него Ваньо е щастлив. Как ли ще порасне този малък рицар без защитна броня в свят на грубост и егоизъм?
Самият Валери Петров коментира един от най-хубавите български детски филми, който „навърши“ 50 години през 2015 г. по следния начин: „На метър под нивото на нашия поглед съществува, живее, радва се и страда светът на децата, който има своите проблеми и закони. Често ли ние възрастните се вглеждаме в този свят с необходимата любов? Дали ние с вас сме добри възпитатели? По своя стил филмът е чужд на плакатността, стремим се да кажем най-важното в подтекста…“.
А през погледа на Шаралиев картината изглежда така: „Просто и интимно – ето двата главни принципа, които лежат в основата на изобразителното решение на нашия филм.“
На половинвековния си юбилей „Рицар без броня“ оживя отново с прожекция в столичен киносалон. Да преживеят отново вълненията от онова щастливо лято се събраха част от децата от филма, днес възрастни мъже и жени със свои наследници.
Това отново потвърждава, че въпросите, които поставя са значими и днес, лентата не остарява и ще остане завинаги в сърцата ни.
