Радослав Йорданов: „Балансът е признак на мъдрите.“

0

Радослав Йорданов: „Балансът е признак на мъдрите.“Радослав Йорданов е един от младите хора, които са ме вдъхновили и бих искала да ви го представя, за да се заразите и вие със същата позитивна емоция. Запознах се с него в Антракт, където той играеше своя моноспектакъл RED- едно представление, което остави лека меланхолия и много размисъл, поне у мен. Ето и какво казва самият Радослав за себе си и за спектакъла:

„Здравейте, казвам се Радослав Йорданов 26г. Актьор и Режисьор. Роден в Стара Загора. Завършил съм ГПЧЕ “Ромен Ролан” Стара Загора с френски и английски, НAТФИЗ “Кръстьо Сарафов” София – Актьорско майсторство за драматичен театър – бакалавърска степен, КНУТКИТ “И.К.Карпенко – Карий” Киев /Украйна/ – Кино и телевизионна режисура – млад специалист. Не знам как съм решил да се занимавам с театър, мисля, че то си е решило да се занимава с мен. Това ми е в кръвта откак се помня. Като малък правех пантомимични етюди пред гостите на мама и татко и ги хвърлях във възторг. В девети клас се записах в театрална студия “Сцена 99” и останах там до приемането ми в Академията. В живота винаги съм се стремял да бъда душата на компанията и мисля, че приятелите ме обичат най – вече за това. В учението съм смятал усърдието и отдадеността за най – важен добродетел. Сега се стремя да бъда ангел за хората около себе си и да им помагам, особено духовно. Доста трудна задача, но мисля, че се получава. Иначе пиша пиеси, сценарии, стихове… за мен изкуството стои на много високо ниво, едва ли мога да си се представя в друго поприще, освен актьорството и режисурата. За разнообразие свиря на пиано и се занимавам с фотография, макар, че за момента последните две са в отсъствие от живота ми, поради материални причини, но скоро ще дойдат, призовал съм ги.“

1. Как се роди идеята за RED?

Търсех текст, който да представя най – добре колко ми е писнало от пластмасовия живот, който живеем. Случайно се сетих за Богосян и взех две от неговите пиеси. Още същата вечер ги прочетох на един дъх и си казах:”Ето, автора преди 20 години е написал едно нещо за Американците, което сега важи с пълна сила за нас Българите.” Така си намерих текстовете, взех няколко и по тях сътворих “RED”. Горещо го препоръчвам на всички, спектакъла се ползва с голям успех. Това е една кауза, която стига до сърцата на хората и за която съм решил да не взимам вход от зрителите. Заповядайте: http://www.facebook.com/pages/Radoslav-Yordanov-RED-based-on-texts-by-Eric-Bogosian/235848626563615

2. Кое е най-необичайното място, на което си играл?

На нощта на Музеите в Пловдив. Там играх един епизод от “RED” в един двор между галериите, където се бяха събрали доста хора. Няма да коментирам липсата на акустика, но от другата страна на галерията имаше една младежка рок банда, която беше събрала близо стотина привърженици, които вдигаха съществен шум и трябваше да ги надвиквам. Това си беше голям шок и трябваше с играта и силата на гласа си да накарам хората да не се отлепят от мен и да не се разсейват. В края на представянето ми половината от онази “групичка” беше накацала по оградата и запаше с възхищение. Аплодисментите бяха взривяващи, направо не можах да повярвам, а мислех, че съм се провалил тотално. После познати и непознати се втурнаха да ме прегръщат и да ме поздравяват, беше страшно вълнуващо.

3. Какво мислиш за критиката – необходима ли е тя и какво може да причини едно крайно позитивно или крайно негативно мнение на един млад актьор/режисьор?

Разбира се, че е нужно до тази степен, в която дадения критик наистина си разбира от работата, това едно. Другото е, че човек с такъв статут и авторитет трябва да бъде много внимателен как манипулира мнението на аудиторията си. И трето трябва да е задълбочен, искрен, умен и безпристрастен за да обхване пълния спектър на своята критика. Разбира се в никакъв случай не трябва да се изпада в крайност, особено ако се отнася до някой “новоизгряващ”, без значение дали става дума за градивна или деструктивна критика. Балансът е признак на мъдрите.

4. Има ли място театърът на протестите?

Не! И без това цялата тая работа е един зле скалъпен читалищен спектакъл. /визирам политическите “Сили”, но и до някаква степен липсата на обединение и ясни, и най – важното, верни цели на протестиращите… но не ми се зачекват политически теми/

5. Какво мислиш за окупирането на университетите?

Нужно е! Нужна е борбата, особено на студентите. Може и още, трябват всички налични благи сили! Всеки млад човек! Всеки един е от изключителна важност. Спомнете си какво правеха студентите във Франция през Май 1968, а и не само там. Спомнете си техните лозунги, тяхната борба и как я водеха. Нима ние днес не се сражаваме за същите интереси, почти половин век по – късно?

6. Коя е любимата ти роля?

Ох… Мисля, че тепърва ще започвам да играя все повече и повече любими роли. Всички са ми любими. Във всичко до сега съм бил влюбен и на всички до сега съм им бил предан. Ако ги няма тези две отношения към персонажа, който изграждаш, просто няма смисъл да си актьор, камо ли режисьор, където работата е сто пъти по – широкообхватна.

7. Къде ще бъде следващата възможност за публиката да види RED?

Възможностите тепърва предстоят. Следващите дати са 24.11- неделя, Студио 5 /НДК/ от 18:30часа и 25.11- понеделник, “Жреци на музите”, Студентски град от 20:00часа. ВХОД СВОБОДЕН!!! За още информация и предстоящи събития на страницата във Фейсбук – Radoslav Yordanov “RED”

8. Какво ще пожелаеш на читателите на Млада София?

На читателите на “Млада София” пожелавам: “Скъпи приятели, четете, мислете, това все още е легално. Действайте! В дни на трудности както тези, България има нужда от любов повече от всякога и ние сме онези, които трябва да й я дадем. В дни на борба както нашите, трябва да сме още по – задружни и смятам, че ние сме тези, които трябва да покажем на ония в парламента какво значи “СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”. Да живее България!!!

 

Сподели

Добави коментар