Явлението „социален център“

3

Явлението „социален център“

Обикновено думата „социален“ поражда няколко асоциации,приятни или не, зависи от убежденията на всеки отделен човек. Имам предвид, че покрай този термин гравитират „помощи“, „бедност“, „социализъм“ или поне някое от тях, ако не всички заедно. За едни тези идеи са хуманни, похвални, изобщо положителни, за други- почти крайно отрицателни, но това са проблеми, които не бих искала да коментирам сега.

Аз ще ви разкажа за едни места, които се наричат „социален център“, но от краткия си допир с хората в тях мога да преценя, че те стоят встрани от гореизброените асоциации. Срещала съм се с представители на два от тях в столицата- „Аделанте“ и „Хаспел“. И двата се намират в малки помещения на централни улици, но повече информация можете да намерите на facebook страниците им.

За мен е важно да ви разкажа за дейността им, а за вас остава решението да видите или не на живо за какво става дума. Това са групи, които действат на принципа на самоорганизацията. Организационните срещи са отворени за всеки, както и за нови предложения, като денят, часът и мястото се публикуват в социалните мрежи, където са достъпни за най-много хора. Издръжката на центровете се подсигурява от хората, грижещи се за него, или от малки дарения- изводът е, че те определено не разполагат с големи бюджети.

Дейността им е свързана предимно с организиране на прожекции и дискусии, понякога се включват и други инициативи като например безплатен езиков курс. Темите на филмите са различни, често са вдъхновени от някакъв повод, по който определено има какво да се покаже. Примерът, който на мен ми е направил силно впечатление, беше фотоизложбата в един от тези центрове, посветена на насилието над жените и феминистките движения. Тъй като пространството е ограничено, нямаше как всеки присъстващ да не види всички снимки, а някои от кадрите бяха твърде стряскащи.

Темите на прожекциите обикновено се обединяват около екологията или политическите идеи най-общо. Нерядко присъства и темата за образованието. Освен прожекции и дискусии, социалните центрове организират и открити лекции, както и представяния на книги.

За конкретни филми и часове лесно можете да получите информация от интернет. Моята цел е друга. Явлението на пръв поглед е изцяло положително. Напълно съгласна съм, че тази информация, което представляват филмите, много от тях документални, е ценна за всеки човек, който има претенцията, че спада към мислещите. Проблемът е обаче, че тези прожекции лесно могат да се превърнат в едно фино манипулиране на присъстващите с цел повече хора да се присъединят към идеята, около която са обединени организаторите.

Това, само по себе си, също не е лошо. Особено ако е направено наистина фино, спокойно може човек да отиде на прожекция с едни идеи, а на другата сутрин да се събуди с коренно различни. Което означава само, че хората от социалния център наистина умеят да убеждават много добре. И тъй като идеите са наистина привлекателни, всеки не чак толкова информиран млад човек лесно може да бъде увлечен.

Въпросът обаче е, че думата „социален“ съществува тук, според мен, с идеята за общност, обединение и единство. Т.е. Напълно възможно е тя да се схване като контрапункт на „индивид“, което вече определено не е положително. Посетете някоя от прожекциите, интересно е, но използвайте идеите и споделеното по време на дискусията като причина за размисъл, не за коренна промяна.

 

 
Сподели

3 коментара

  1. Иво на

    Не си разбрала идеята общо взето. Идеята ни е да покажем, чрез съществуването на такива места, че цялото общество може да съществува на прниципите на самоорганизацията, пряката демокрация и социалната взаимопомощ. никой от нас не е против индивидуалността, всеки от нас е различен в останалите си интереси и предпочитания, едниственото което ни обединява е споделянето на няколко принципа и желанието да живеем в общество без йерархия и принуда. Това, че едно такова място като Аделанте например може да съществува без да има държавен или частен контрол е достатъчно доказателство как би могло да функционира цялото общество. да, вярваме във взаимопомощта и “социалността”, но това не означав, че сме против човешките различия, а само против домивацията на човек от човека и експлоатацията едни над други.
    Със здраве

     
  2. Ева Дончева на

    Всъщност аз съм положително настроена към съществуването на тези организации и смятам, че е интересно всеки да види лично за какво става въпрос и да прецени сам какво мисли. Споделям моето мнение на базата на това как аз съм усетила атмосферата, както и на базата на собствените си принципи. Благодаря ти за коментара,това е още една гледна точка към темата, която ще е интересна за нашите читатели

     
  3. Ева,

    Чудесно е, че разказваш на хората за социалните центрове. Полезно е дори само хората да знаят, че в града има такива места.
    Твърде силна ми се вижда обаче мнителността ти към случващото се там. Най-вече за социалния център „Аделанте“, който аз често посещавам.
    Усетила си, че прожекциите могат да се превърнат в манипулиране. А нима нямаше дискусии след прожекциите, на които ти си присъствала, където потенциално манипулираният да може да си зададе въпросите?
    Организаторите на прожекциите, тоест хората от колектива на социалния център, са обединени около идеята за свободно обсъждане на обществени въпроси. И я осъществяват. Относно тематиката, ти самата можеш да предизвикаш прожекцията на определен филм, като отидеш на организационна среща и го предложиш на колектива.
    А посещаващите прожекциите млади хора обикновено са добре информирани, често и много добре. Това според мен се дължи на възможността за свободно присъствие и изява, при показването на задълбочено подбрани и описани филми.
    Според мен, Ева, думата „социален“ в контекста на тези центрове, означава възможността за общуване с други хора, без търговски отношения или личностни манипулации.

    Хайде, поздрави и по-здрави!

     

Добави коментар