Съмнявам се, че все още има човек, който да не е попадал на публикация с бисери от кандидат-студентски изпити. Там хан Аспарух ту се бори с турците, ту печели битката при Анхиало… въобще потресаваща работа. Откъде обаче идват тези гениални мисли в главите на младите кандидати за академично образование?
Да, мога да приема, че някои от тях са си просто тъпи. Дори приемам, че е напълно възможно някои от тези неща са всъщност написани на шега. Но все пак, нека погледнем и към учебните пособия, по които в продължение на 12 години децата се готвят за звездния си (демек – на родата) миг – ученето на висшУ.
А въпросните учебници всъщност най-често са писани от преподаватели в университетите. Ако ги разгледаме обаче по-внимателно трудно бихме допуснали, че писаното в тях всъщност не е компилация от глупостите на кандидат-студентите.
Нека вземем за пример любимата ми наука – историята. Според учебниците “разликата между съкровищата и гробниците е, че едните са в музея, а другите са на открито“. Или пък още по-интересното – “Наум, Климент и Ангеларий са дар от бога“…. а авторите явно са негово наказание, бих добавил пък аз.
Разбира се никоя компилация от бисери по история не би била пълна ако не включи подвизите на Васил Левкси, който “тайно обикалял България, а по-късно се разбира, че всъщност правел революционни комитети.”
Някой виден наш биолог пък е стигнал до извода, че “птиците летят, рибите плуват, а растенията мърдат отделни свои части” … не искам и да си помислям кои…
В родината ни съществува и един особен тип цигани, които обикалят страната и дресират мечки и маймуни по пътя си. Ако все още сте се разминали от подобна дресировка ви препоръчвам да не сваляте гарда си – не се знае откъде ще изкочат.
Всичко това би било по-смешно ако не беше толкова жалко… Каквито ни преподавателите, такива ни и бисерите, скъпи приятели. От възмущение искам да завърша с нещо етично – учебник по етика и право съставен от знайни и незнайни български философи.
“Всеки акт, който е изключение спрямо традицията и е нарушение спрямо нейната системност според традиционния човек, е лишен от сакралността и свръхсмисъла, които би й придал митът”.