Пореден протест

2

Пореден протест

Умишлено няколко дни по-късно и на страниците на Млада София ще се появи коментар за студентския протест на СУ в сряда. Умишлено, защото тези събития предизвикват у мен едновременно умиление, гняв и извесно количество въпроси, за които беше необходимо малко време, за да се подредят в горе-долу смислен текст.

Като начало, откъм посещаемост това беше един от успешните протести. Искането беше единствено и само да отпадне предвиденото увеличение на таксите с 8%. И няколкостотин души застанаха зад него скандирайки “Не на таксите”. Посланията крещяха от транспарантите, напълно красноречиво: “Ние не сме ходещи такси”… “Мълчанието е злато, когато си овца”- обърнете специално внимание на второто.

Организаторите определят протеста като пълен успех- едно искане, удовлетворено. И не само това- този протест беше повод за организаторите на протестите от 2011 да изгладят разногласията и отново да работят заедно, като екип, който да се гордее с постижението да събере над 4000 подписа и да покрие с агитационни материали всички факултети на Университета. Безспорно това е един голям плюс- една възстановена хармония между активните студенти, които, за съжаление, са твърде малка част от академичната общност, и е наистина много хубаво това, че отново те са на едно място, без обиди и неприязън помежду си.

Но положителното се изчерпва до тук.

Около час след началото на протеста колегите прецениха, че мястото на транспарантите и протестиращите е в ректорския коридор, пред залата, където щеше да се проведе академичният съвет. И бяха помолени да замълчат, да не скандират, защото пречат на вземането на решения и в противен случай обсъждането ще бъде прекратено. И точно в този момент няколкостотин протестиращи, притиснати един до друг в ректорския коридор, държйки транспаранта “Мълчанието е злато когато си овца”… замълчаха. Изводът от ситуацията оставям на вас.

Ще ви задам само още един въпрос:

Не е ли жалко младите хора да протестират само когато се опре до пари, при положение, че през останалото време има също толкова сериозни проблеми, които плачат за решение? Не е ли много по-лошо да има преподаватели, които не идват на работа или са загубили всякакъв контакт със студентите си, независимо, че са редовни в лекциите? Не е ли проблем фактът, че практически неграмотни или, още по-зле- функционално неграмотни хора стават студенти?

Изобщо, финансовият проблем е повърхностен проблем. Има и други, много по-тежки и по-трудно разрешими, от които обаче дори и активните бягат.

Пореден протест
Моля, гласувайте!
Сподели

2 коментара

  1. Ева, какво ти става?
    Не бяхме ли ние с теб, заедно с още няколко души, създателите и активистите на Инициативата СРЕЩУ ОРЯЗВЯНЕ НА ПАРИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, създадена заради орязаните стипендии на отличните студенти (друг финансов “повърхностен” проблем, както се изразяваш в тази статия!!) и настояваща на есенните протести през 2010 година да се протестира СРЕЩУ ДРАСТИЧНОТО НАМАЛЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА СУБСИДИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ?
    Разногласията, за които пишеш, бяха именно през есента на 2010 г. Инициативата – ти, аз, Сашо и още няколко човека – срещу Студентски глас, който смяташе финансовият проблем за повърхностен и искаше единствено “реформи” (с неизясненост какви). Сега, след почти три години, всички тогавашни спорещи са се обединили срещу “повърхностния финансов проблем”… а ти изведнъж си обърнала плочата и си на опакото мнение.
    Ева, права си, че има един куп други доста сериозни проблеми в образованието. Но финансовият проблем е всичко друго, освен повърхностен. Става въпрос за правото на достъп до образование, за правото на равен старт на студентите. За правото образованието ти да зависи от самия теб, от твоите знания, умения и старание, а не от дебелината на джоба ти (или джоба на родителите ти). Разбира се, че има проблеми вътре в самата система – но орязването на достъпа до нея няма да ги реши, а само ще ги задълбочи.

  2. Йордан Карапенчев на

    Вида, аз не съм участвал в предишните протести, но не мисля че някой тук застава на мнението, че достъпа до университета трябва да е определен от дебелината на нечий джоб.

    Според мен Илчев ви изманипулира 2010 година да протестирате срещу правителството за да даде още пари на университета, който е бездънна яма в това отношение, а качество – йок. И сега се опита да направи същото – обаче правителството взе че падна. И оня мишок се уплаши, че ще се обърнете срещу него и веднага би отбой.

    Винаги съм смятал, че всеки който има нужните качества трябва да може да се развива независимо от финансовото му състояние. Това обаче не става като държавата го дере и плаща субсидии за обучението на още купища студенти, които не знаят какво правят там. Нека има безплатни семестри за отличниците, нека има по-високи стипендии… това са все добри неща.

    Но трябва да бъде обвързано и с по-тясна цедка за студентите. И тя трябва да е на базата на въпросното КАЧЕСТВО за което толкова говорим, а не на парите. Защото парите щяха да стигат за всички ако бяхме по-малко. Вие искате безплатно и за всички… ми няма такъв филм. И не трябва да има – не може всички да сме “шефчета” и мениджъри. И това не е защото лоши хора като мен казват така… просто така е устроено човешкото общество. 🙂

Добави коментар