Пари на калпак за университетите

0

Пари на калпак за университетите

Наскоро беше тържествено обявен новият законопроект за училищното образование. За няколко дни той събра достатъчно “похвали”, за да го коментирам отново. Но има един друг закон, който обществото чака също чака от дълго време и вече определено му е дошло времето. След като се “справиха” с училищното образование е крайно време да се направи и нов закон за висшето образование.

Без да имам желанието да звуча песимистично или популистки не мога да не отрека следният факт – българското висше образование прогресивно губи от своето качество, престиж и – в крайна сметка – полезност за обществото. Причините за това са много – пари, пари, пари, пари и пак пари.

Няма лошо в това човек да си плаща за образованието – напротив – напълно нормално е. Плаща се и за всяка друга услуга.  Но за българските университети плащането е малко по-различно. Освен таксите, които се събират от студентите, те получават и държавна субсидия за всяка студентска глава минала през техните врати.

Така, за да си осигурят заветните пари, университетите започват да приемат все повече и повече хора. За справка в моята специалност има около 30 души във випуск 2012 , около 70 във випуск 2013 и около 100 във випуск 2014. Причината е проста и е формулирана от Мечо Пух: Колкото повече, толкова повече… пари.

С това обаче се обезценява образованието – вече няма нищо висше във висшето образование щом достъпно за толкова много хора. По-лошото е, че е достъпно благодарение на тези държавни доплащия, които идват от джобовете на абсолютно всички българи, а в същото време карат университетите да гледат на студентите като на глави добитък.

Затова смятам, че е крайно време да отпадне този метод за финансиране на държавните вузове. Да, бройката студенти е важна и трябва да остане като критерий при определяне на субсидията, но не може да бъде единственият. Никакво внимание не се отделя на качеството на обучението, на характеристиките на преподавателите, на поддържането на сграден фонд , лаборатории и терени за практически занятия и т.н.

Това би позволило в дългосрочен план университетите да спрат да приемат прависти и икономисти на поразия, за да си запълват дупките в бюджетите и да се концентрират върху подготовката на кадри необходими за развитието на българската икономика.

В още по-дългосрочен план пък бихме могли и да очакваме, че така ще се откроят и университети загубили своята полезност за обществото, било то заради частна конкуренция или промени в характера на икономиката. Но всичко по реда си…

Най-важният акцент, който трябва да се постави сега е острата нужда от премахване на глупостта парите за висшите училища да се определят само от броя студенти.  Това е изгодно и лесно за повечето вузове и инициатива в тази насока оттам не можем да очакваме.  Трябва да дойде от младите и активни хора на България, на които им пука за качеството на образованието, за което впрочем си и плащат.

 

 
Сподели

Добави коментар