Отново за смисъла на протеста…

0

Отново за смисъла на протеста...И така, докато не го открием. Някои казват, че повторението е майка на знанието, други добавят „и баща на затъпяването“. Съгласна съм с второто по принцип, но има неща, които е необходимо да се повтарят, докато не разбере целия свят, че този, който ги казва всъщност е напълно прав. Независимо дали правата съм аз или е някой друг.

Скъпи колеги, журналистите очакват от студентите протести по случай новото вдигане на таксите. И така като гледам ще си получат очакваното. И нищо повече от него. А аз не съм съгласна това да е така. Необходими са протести, това е вярно, съвсем скоро ви обясних и за какво точно трябва да са те според мен, а се надявам и според по-голяма част от вас.

Видимо има хора, които не са в университета само за едната диплома, има такива, чиито идеализъм все още не е умрял и мечтаят за една промяна, която да води към по-добро за студентите, сегашните и бъдещите. До тук добре, но всички тези хора са в Интернет, а не пред университетите и по улиците, където да изразят своите желания, мисли и мечти.

И където да изискат тези мечти да се превърнат в реалност възможно най-скоро. Повтарям отново: мисля, че проблемът е, че се протестира само за пари. За повече там, където определено не са нужни и за по-малко другаде, където има по-тежки проблеми от това колко точно плащаме, за да учим.

Проблемите с „ученето“ вече сме ги коментирали. За това как да има повече пари без да трябва да искаме от Държавата също предложих решение вече.

Тогава нека все пак да се върнем на парите. Скъпи колеги, най-искрено и сърдечно ви моля- ако някой от вас знае къде точно отиват парите от семестриалната му такса– лев по лев, на практика, не на теория, нека да обясни на нас, непросветените. Жизненоважно е да се намери такъв човек. Както и да се промени това положение на незнание- нужно е да изискваме да ни се даде подробна информация къде отиват парите ни. Но не на хартия, а на практика- счетоводните документи няма никаква причина да бъдат превръщани в класифицирана информация.

Ако ще искаме повече, нека да е за студентите. За тези, които полагат усилия да правят нещата за 6, не за 3, за амбициозните, които всъщност имат какво да дадат и след като завършат, независимо от това дали се насочват към науката или към бизнеса. Имам предвид държавните стипендии, които про форма тази година бяха увеличени. Всъщност, поне в СУ, това се случи само с пълните отличници. За останалите, които също имат отличен или много добър успех, те бяха реално намалени.

Университетите искат автономия. Да правят собствени изпити, да имат собствени критерии за оценяване… но когато Държавата им дава автономията и да определят сами по-високите си такси, им отнема възможността за популизма, който стои в основата на конфликта частно-държавно образование.

Българинът обича да се оплаква от бедността си и излиза на протест само когато става дума за пари. Това е факт, който обаче не ми харесва. Много по-важно е какво получаваме срещу парите си, а нас това в по-голямата част от времето не ни интересува.

Ако ще искаме промяна, първо е нужно да се обединим около това, което наистина трябва да се промени, а то не е в сферата на финансите. А на управлението им от отделните университети.

Сподели

Добави коментар