От идеята до изпълнението

0

От идеята до изпълнениетоВинаги съм твърдяла, че идеята е най-важното нещо за едно начинание, каквото и да е то. Просто защото без идея начинание няма и не мисля, че е възможно да има второ мнение по въпроса. Няма как да подмина факта, че в последно време наистина много добри замисли са осъществени с помощта на общини, неправителствени организации и други подобни и това е едно от малкото похвални неща, които се случват в прекрасната ни държава. Имам предвид различните фестивали, които се организират, за да могат младите хора да покажат къде и какво са научили в областта на изкуствата. Това са едни форуми, от които наистина има нужда и видимо има хора, които са го осъзнали. Те обаче има още твърде много какво да учат когато става дума за изпълнение на съответните идеи.

 

Ще ви разкажа за моя опит от подобни фестивали, пък от тук нататък можете сами да направите за себе си изводите права ли съм или не. По-конкретно става дума за „София диша“, който за трета поредна година се проведе в столицата, и за „Утринна звезда“, който вече 5 години се организира лятото в Албена, а есента- в Банско.

 

Да поговорим първо за идеите. „София диша“ започва като инициатива да се затвори за ден столичната улица „ Цар Иван Шишман“ и този ден да бъде организиран като един панаир на изкуствата. По цялата улица да се разположат ръчно изработени предмети, демонстрации на танци, спортове и други интересни занимания. Целта е софиянци да видят колко приятно е да има къде да се разхождат без да дишат дима на автомобили и без да се тревожат че могат да бъдат пометени от някой неразумен шофьор. Което наистина е много ценна идея. И тъй като и столичани са на това мнение, фестивалът е на път да се превърне в традиция. Той заема четирите недели на месец август, като всяка от тях е отделена на определено изкуство.

 

На „Утринна звезда“ пък в продължение на четири дни, всеки от които тематичен, участници от цяла Европа могат да представят своите програми в областта на театъра, танците и музиката. Участниците са разделени във възрастови групи, най-малката от които е под 8 години, а най големите са до 24. В рамките на фестивала се провежда и конкурсна програма за всяко от изкуствата като участниците се разделят освен по възраст и по специфичен профил на своето занимание. И тази идея, както и предишната, е прекрасна, тъй като предлага обмяна на опит между хореографи и танцьори, както и представяне на програми, които рядко могат да се видят.

 

До тук чудесно- имаме два ценни замисъла, всеки от които може да допринесе освен за доброто настроение на публиката и за изпълнение на цпецифични задачи- в единия случай опазване на и без това почти изчезналата чистота на един град, а в другия- за любовта към изкуството, което като че ли малко сме позабравили в забързаното ежедневие.

 

Да видим обаче и изпълнението и след това оставям на вас да прецените доколко задачите на фестивалите са изпълнени.

 

„София диша“ или по-точно организаторският й екип разпределят предварително местата, на които трябва да се намират съответните участници. За останалите дни не мога да дам сигурна информация, но имайки предвид как се случиха нещата в танцовия ден, както и това че за всичките прояви разполагаме с едни и същи организатори, мога да предположа, че шоложението е било същото. А именно разместване на участници в четири следобяд, като началото на фестивала е в пет, както и пълен отказ за съдействие в упътването на участници, които не са били своевременно уведомени за промяната на местоположението си. Гафовете не свършват до тук- обещаната музика за някои от участниците липсваше, а кабелите за озвучаването бяха поставени наистина в последната секунда. Така че този ден от фестивала беше възможен въпреки организаторите, само благодарение на импровизацията и бързата реакция от страна на участниците. Хубавото е, че публиката не усети напрежението и се забавляваше наистина искрено, така че целта на форума в крайна сметка беше изпълнена.

 

Есенното издание на „Утринна звезда“ обаче беше под всякаква критика. Изводите отново ще са на базата на танцовия ден. Месец преди фестивала приключват заявките за участие. Две седмици преди него голяма група от чужбина отказва участие. Което по пътя на елементарната човешка логика значи, че фестивалът трябва да отнеме по-малко от предвиденото време. Програмата е изпратена на всички участници, заедно с условията. Един параграф от които гласи, че една група може да участва само с един танц в една дивизия. Лесно е, всичко е по едно, до толкова смята, че колкото и да не разбира от математика, всеки човек може да брои.

 

На място обаче се случва нещо съвсем различно- оказва се, че освен че точката, която споменах преди малко не се спазва, след началото на фестивала се правят на място промени в програмата, тъй като броя на участващите деца не е преценен правилно, така че се налага по-големите участници да бъдат преместени за вечерната програма. Която няма начин да започне в уречения час, тъй като до ранния следобяд форумът вече върви с около 45 минути закъснение, а предстои още час, тъй като почивка за журито не е предвидена в програмата и се дава инцидентно.

 

За сметка на това обаче всички участници, независимо представили се или не, получават баджове „участник“ и поименна диплома за отлично представяне… Тук останах без думи, не ми се случва често, но в този случай наистина нямам какво да кажа.

 

Ето как едни наистина прекрасни идеи пропадат заради неуредици в организацията, което е за съжаление обичайна практика в България. Хубавото е обаче, че поне част от тях привличат хора, които искрено се забавляват въпреки всичко. Заслугата за това обаче е само на участниците.

 

Сподели

Добави коментар