Нов живот за социализма

0

Нов живот за социализмаИ то не къде да е а в Софийския университет. Той, всъщност, никога не е и умирал, но животът му до момента се ограничаваше в администрацията и в учебниците. Днес обаче той официално се завърна. Триумфално също бих казала.

Излизайки за поредната кратка почивка за деня във Факултета по журналистика и масова комуникация се натъкнах на вестник “Комсомолская правДА” и то не на какъв да е език, а на руски. По принцип би следвало ние, хората от бранша, да сме за пълна свобода на словото, но и тя все пак не би следвало да се превръща в слободия.

Да кажем, че всеки има право да разпространява каквото си пожелае- съгласна съм с това. Когато обаче в комплект с вестника получаваме и хвалебствени слова за това колко полезен е Европейският съюз нещата започват да стават леко объркани.

Още по-голямо стана изумлението ми, когато видях, че ПравДА- та изчезна за отрицателно време. Започнах и аз да си задавам въпроса накъде отиват младите, в случая връстниците ми. Някои се възмущават, че не четем, че не сме ученолюбиво поколение, че затъпяваме прогресивно… Аз пък се възмущавам, че вървят наляво. И то под ръководството на образователната система.

Дванадесет години ни обучават колко е хубаво да сме колектив, да сме еднакви, солидарни, колегиални и всичко друго, но не и различни, талантливи и себе си. Също толкова време слушаме колко хубаво било когато хората имали работа и пари за де почивки годишно. И може би не е достатъчно. Ето защо се налага и на следващо образователно ниво- т.е. в университета, промиването на мозъци да продължава. Чрез вестници и други материали на руски език. С определено съдържание.

Промяната не става от днес за утре- това е повече от ясно. Но дори и образованието да е направило няколко крачки напред за последните 20 години, днес то се върна със светлинни години назад. Или показа къде си стои, колкото и да искаме някаква положителна промяна. “Комсомолская правДА” без една дума на български, в считания за най-престижен български университет ни върна със светлинни години назад. Поне в моите очи.

 

 

Нов живот за социализма
Моля, гласувайте!
Сподели

Добави коментар