Нещо лошо и за училищата

3

Нещо лошо и за училищата

След като доста продължително време се занимавахме с особеностите на висшето образование в България, някак си сякаш позабравихме, че има има и други млади хора освен студентите. За да поправя тази си грешка, сега ще обърна внимание на едни наши други братя по съдба – учениците. И по-конкретно – на нещата, които им се налага да учат.

Повод затова стана едно скорошно изказване на любимия ми образователен министър, по повод намаляващият брой училища в страната.  Според него темповете, с които учителите губят работните си места са намалели, а системата се е стабилизирала.

Как обаче се стабилизира тази система е по-интересният въпрос. В  България – както и в по-голямата част от развитите страни – има много ниска раждаемост и от там много малко деца. С по-малко деца е логично пропорционално да намалява и броят на учителите.

Да, ама не… През последните 20 години съотношението учители-ученици постепенно се покачва в полза на учителите.  По последни данни в България на един учител се падат по 12 ученици – по-малко от нужното за съществуването на един клас.

Как успяват да запазят местата си някои учители? Много просто – като се увеличава учебният материал. Днес учениците масово имат по 7 и 8 часа на ден. Аз лично като ученик имах три дни седмично с по осем часа и два с по седем. Това по принцип е забранено, но допълнителните часове се водят “свободно избираеми”.  Не ги ли избереш обаче… е доста малко вероятно да видиш диплома.

Освен времето, се увеличава и изучаваният материал. За пример – математиката в една изостанала държава като Германия приключва с подобни и еднакви триъгълници. В България обаче учим това едва в 8 клас, а после си играем на чертаене на функции, уравнения и т.н.

Намаляването на учителите не е механично решение за подобряване на качеството. Но определено е част от общото решение. Най-голямото предизвикателство пред училищата е да осигурят достатъчно високи заплати за така там да работят и мотивирани млади хора, а не само лелки на доизживяване.

Това няма как да се случи в сегашният вид на системата.

 
Сподели

3 коментара

  1. Румен на

    Журналист, който не знае как да ползва множествено число за лица (12 ученика), лае против “тежката” програма в училищата. Пародията е пълна!

     
  2. Йордан Карапенчев на

    Благодаря ти за сигнала :). И вече ще започна да се обиждам на журналист! Не съм журналист при никое положение. А иначе пародията е пълна, защото хората не могат да си напишат имената на български, а в същото време завършват с отлични оценки. Оценки написани все от такива учители, на които просто не им пука, в училища, които съществуват благодарение на фиктивно записани деца от близката ромска махала. Това истинската пародия на българското училище. Но това е предмет на друг разговор.

    Иначе да се върна към програмата – тежка е определено. Пълна е с ненужни и грешни неща и все повече се отежнява само и само да се намират на работа някои хора.

     
  3. Опа на

    Йордане, видях страницата случайно и ми хареса идеята – Млада София, да, супер. И какво да видя, НЕГАТИВИЗЪМ, ПЛЮЕНЕ, КРИТИКА, НЕЩО ЛОШО И ЗА.. Това ли е младата София или това е стария Перник?

     

Добави коментар