Тази картина представя Мадона с млади версии на Христос и Йоан Кръстител, заедно с архангел Гавраил. Квартетът се намира сред мистичен, въображаем пейзаж, който илюстрира остротата на Леонардо с дълбочина на перспективата. Съпоставена с интимната група на преден план, напълно въображаемата среда от пусти скали и вода придава сънливо качество, което внушава на зрителя усещането за сливане с небесното, както и свидетел на резонансно преживяване на човешка нежност. Свети Йоан е покровител на Флоренция и неговото изобразяване в това произведение е важно. Според флорентинската традиция той е бил приятел на Христос, но е бил наясно и с бъдещата жертва на Христос за човечеството. Подобно на други художници от онова време, Леонардо се интересува от представянето на известни религиозни разкази по неидеализиран начин, като по този начин хуманизира светското.
Картината използва пирамидална подредба, обичайна за художниците от Висшия Ренесанс, въпреки че съвършенството на Леонардо на анатомично движение и плавност издига фигурите с усещане за реалистично движение. Техните жестове и погледи създават динамично единство, което е иновативно за времето. Също така, неговият сфумато стил присъства в начина, по който цветовете и очертанията се смесват в мека димност, като също така засилва натуралистичното усещане и придава на пространството триизмерност. Картината е ранен пример за използването на маслен пигмент, който е сравнително нов в Италия и позволява на художника да улови сложни детайли, което също води до усещането за реалния живот на произведението.
Тази картина има голямо влияние. Авторката Анджела Отино дела Киеза идентифицира някои от картините, извлечени до известна степен от творбата, включително Светото семейство и Св. Йоан от Бернардино Луини, Мадона Туелин от Марко д’Оджионо и Светите бебета, прегърнати от Йоос ван Клев.
