Най-престижният университет е…

0

Най-престижният университет е...

Много често се спекулира от страна на висшите учебни заведения относно така наречената “престижност” на образованието в тях. Това е съвсем нормално предвид, жестоката конкуренция, която кипи помежду ВУЗ-овете за всеки един студент. Софийският университет често изтъква факта, че е първия по рода си в България – създаден през далечната 1888 година. Великотърновският университет пък се гордее с наследството на средновековната Търновска книжовна школа, Техническият университет в столицата с високия процент на реализиралите се по специалността си и т.н.

В общи линии все хубави неща. Но какво означава пустата “престижност”. Дали това е авторитетът, който ти дава дипломата след завършването… или пък авторитета който носи самият университет като научна институция… не бих казал, че има твърде ясни критерии по въпроса и едва ли някой може да даде конкретен отговор.

Тази година обаче беше предприета една стъпка в правилната посока, която обаче остана незабелязана от масовите медии. Института за национална политика (накратко ИНП) създаде нова система от критерии за оценка на висшите учебни заведения. Сред показателите, които определят как да бъде класиран съответния университет са: брой на кандндат-студентите за едно място; приравнен среден брой на хабилитирани преподаватели (професори, доценти, доктори и доктори на науките); брой на завършили студенти, продължаващи повишаване на научно-образователната си степен; брой на чуждестранните студенти; приложимост на получените знания в края на обучението и т.н.

Получените резултати може би идват като гръм от ясно небе за доста хора. На първо място се нарежда Медицинския университет в София следван плътно по петите от УНСС. Челната тройка се допълва от почти непознатия за повечето хора Университет по библиотекознание и информационни технологии ( с меко казано странното съкращение – УБИТ… но какво да се прави).

Считаните за най-добри вузове от министерството на образование – СУ “Св. Климент Охридски” и ВТУ “Св.св. Кирил и Методий” остават извън призовите места и заемат съответно четвърта и пета позиция. Това – според мен – следва да бъде разтълкувано като предупредителен сигнал от съответните учебни заведения и да осъзнаят, че на стари лаври се печели до едно време.

С какво превъзхождат гореизброените университети утвърдените си конкуренти като СУ и ВТУ ли? Доста трудно е да се прецени. Ще се радвам ако някой има мнение по този въпрос в коментарите. Но лично аз също ще споделя моето – в цял свят висшето образование върви към все по тясна специализация и профилиране. Докато някои университети приемат на поразия студенти на 5 и 6-то класиране в изкуствено поддържани специалности, то успех и така нареченият “престиж” не може да съществува.

Дали това ще се промени някога и ще видим ли отлив на кандидати от университети като СУ и ще има ли промяна в общественото мнение към вузовете – само времето ще покаже.

 
Сподели

Добави коментар