Миналото, което не иска да отстъпи на бъдещето

0

Миналото, което не иска да отстъпи на бъдещето

Отказва или не, естествените процеси не могат да бъдат върнати назад въпреки опитите на някои хора.  Защото се появяват други индивиди, които държат на нормалния ход на времето.

А няма нищо по-логично от това новите идеи и теории да изместят старите. Това се случва в света при това без никой да отрича постиженията на тези преди него. Но в голяма част от учебниците, използвани в българското средно и висше образование за новостите в съответните области няма отредено място.

Всъщност има и преподаватели, които използват и нови учебни материали, съдържащи съответно и нови тенденции в развитието на съответните области. Но има и такива, в чиито области използването на стари данни е недопустимо, но въпреки това се случва без ропот от страна нито на студенти, нито на по-висшестоящи.

В общия случай, новите идеи се държат възможно най-далеч от учениците и студентите. Особено от учениците. Това е една от основните грешки на средното образование, която има спешна нужда да бъде поправена.

В учебниците, особено по история, фигурират теории, които отдавна са опровергани. Но пък за новите такива не е отделен нито ред. Ако пък някой се опита да даде макар и малка възможност на по-нови схващания да пробият, веднага бива обвиняван в антибългарско поведение. Вземете примера с големия спор относно това дали в продължение на пет века е имало османско робство или присъствие… Данните в помагалата по география и икономика пък са поне на пет години.

А ако погледнем висшето образование, ще видим нещо още малко по-странно. Тук новите теории се посрещат малко по-положително, но въпреки тяхната употреба системата не върви по-бързо и целеустремено напред. Напротив, връща се назад.

Причината е най-вече в това, че дори и да се използва най-новото в теоритично отношение практиката е или никаква, или пък е задължително да следва определен стереотип на работа, наложен от преподавателя абсолютно авторитарно над всички студенти.

Дали обаче това са правилните методи за обучение? И дали изобщо това би могло да бъде наречено с тази дума? Според мен по-скоро би подхождало да се казва „дресировка“, защото не дава никаква възможност за лична изява, да не говорим за формиране на някаква лична позиция и светоглед.

И да, това е напълно възможно, въпреки че всякаква информация е достъпна в интернет пространството.

Изключително важно е в училището да се представят най-новите теории. Не една избрана, а всичко, до което може да се добере конкретния преподавател. Дори и непроверени данни, които не са доказани от някой с титла пред името. Смисълът е, че това провокира мисленето на младите хора, кара ги да разсъждават и сами да се опитат да открият коя е вярната теория или коя от предложените е по-възможният вариант.

Ако започнем от там, същите тези хора като студенти никога няма да се съгласяват да учат само по книгите на собствените си преподаватели, което за съжаление е често срещана практика, нито пък ще правят „каквото им се каже“ само с целта да получат диплома.

Знам, че за някои хора това е плашещо, но то е бъдещето. И поддържайки сегашната система, това бъдеще само се забавя, надявам се, не с много.

Сподели

Добави коментар