През оставащите седмици до откриването на тазгодишното издание на Национални есенни изложби- Пловдив ще ви запозная с авторите, чиито творби можете да видите там.
Човекът, когото ще ви представя днес, се казва Константин Костов и е завършил специалност Живопис в класа на проф. Андрей Даниел и гл.ас. Правдолюб Иванов в Националната художествена академия. В момента е докторант по живопис, отнво в НХА. Негови картини са част от частни колекции на белгийски, немски и италиански колекционери. Участията му в проекти в страната и чужбина са многобройни:
Константин е резидент в Cite International des Arts, Париж, Франция, а през 2013 има номинация за ESSL ART AWARD CEE 2013. Печелил е награди на Фондация “Св. Св. Кирил и Методий” за живопис през 2010, а първата му самостоятелна изложба се нарича Between green and red и е открита през 2008 в ГХГ Къща-музей мексиканска графика Пловдив. Участва и в проекта „Всичко е добре, когато започва добре“- изложба на студенти и преподаватели от Национална Художествена Академия София в Градска художествена галерия – Варна.
Ето и малко повече за Национални есенни изложби и за самия Константин лично от него:
1. Как стана част от проекта Национални есенни изложби 2014 Отстранени системи?
Бях поканен от куратора Галина Лардева да участвам в тазгодишното издание. Това се случи на една инцидентна среща в Париж, на откриването на изложбата на Правдолюб Иванов и Иван Мудов в галерия Alberta Pane там. Представете си изненадата – такова предложение на такова място – бях във възторг!
2. Ако не се занимаваше с изкуство, какво друго би правил?
Добре, че се занимавам с изкуство – иначе нямаше да зная какво друго да правя. ( смее се ) Макар, че винаги съм си мислил за Back up план – ако не се получи с „изкуството“ да отворим баничарница с мои приятели. Все някак да храним душата на хората.
3. От къде черпиш вдъхновение за картините си?
Струва ми се, че не точно „черпене“ е думата на процеса… Повечето пъти е случка между ставащото вътре в мен и ставащото отвън – понякога двете си стискат ръце и тогава се получава. Макар и да съм имал и случаи, в които да не се спогодят двете измерения и тогава пак да се получи. Незнам с точност, но съм сигурен, че всеки път е една вълнуваща случка!
4. Кое е любимото ти участие до момента?
Не мога да се сетя за конкретно такова. Може би най-скорошният ми спомен е за Париж и престоят ми в Cite Internacionale des Arts. 
5. Къде би искал да видиш изложени свои картини?
Над дивана ми вкъщи (много са големи и все още обмислям как да стане), но дотогава в колекциите на колецнионери и ценители.
6. Как подбираш материалите, с които работиш?
Според желанията на картината. Може да прозвучи неразбираемо, но голяма част от колегията ще ме подкрепи в твърдението ми, че понякога, „ картината“ може да бъде много претенциозна в желанията си.
7. Какво е отношението ти към продажбата на твои картини?
Все още не мога да свикна, но усещането, че нещо си отива, а друго е готово да се появи на бял свят е обнадеждаващо. Така, че съм щастлив, че съм свидетел на този естествен процес на взаимственост.
8. Какво ще пожелаеш на читателите на Млада София?
Гледайте изкуство – не се знае кога ще се огледате в него като в огледало.
Четете още: интервю с Елена Яневска: https://www.mladasofia.com/elena-yanevska
1 коментар
Pingback: Елена Яневска: „ Силно ми се прииска да съм част от проекта и тайно си пожелах това някога да се случи.„ | Mлада София