Какво е трансмодалност и сингулярност?

1

Какво е трансмодалност и сингулярност?

Що е то трансмодалност и сингулярност и има ли то почва у нас? Този въпрос си зададох – по примера на социалист от края на 19-ти век,  след като прочетох за последната кръгла масаорганизиран от Софийския Университет и Софийския литературоведски семинар.

Да, точно така се казва семинара – това не е част от някой научно фантастичен филм. Вече защо се казва така ми е трудно да преценя, но предлагам да погледнем в описанието му.  Според сайта на СУ кръглата маса ще се концентрира върху “разработването на на концепти (идеи, понятия, термини, теории), улавящи и проблематизиращи моментите на преобразуване в текста и по неговите граници. Тези преобразувания – като трансформация, метаморфоза, трансмодалност, премоделиране, усукване, инфлексия, превърнатост, инверсия… – могат да бъдат видени в оптиката на една диахрония (генеалогии, пораждания, автотекстуалност…), в една или друга пространствена оптика като събития вътре в текстове, между текстове, между хетерогенни дискурси и медии, между незнаковото/нетекстуалното и знаковото/текстуалното, между различни изкуства, дисциплини и контексти, включително геополитически, и най-сетне в оптиката на потенциалността с нейния онтологически, утопически и друг ресурс.”

Край на цитата! Нарочно го сложих в кавички и го направих на италик, за да е сигурно, че е цитат. Не бих искал някой да си помисли, че подобно главата ми е способна да измисли подобно нещо. За едно последно доказателство все пак ще ви покажа и линк към обяснението.

Софийския университет поддържа сайта си по странен начин. Спомням си, че преди година в продължение на няколко месеца на началната страница стоеше физиономията на ректора Илчев и цитат от него:  “Само Исус Христос може да спаси СУ”.

Но освен странната набожност, досега не бях забелязвал подобни сериозни признаци на лудост. Нямам нищо против самият семинар – сигурен съм, че е имало някакъв смисъл за участващите в него. Но все пак – когато публикуваш нещо на официалния си сайт би било добре да правиш така, че да не го мислят хората за първоаприлска шега.

 
Сподели

1 коментар

  1. radnaskela на

    Винаги съм казвал, че изобретателят на литературознанието е бил най-вероятно безработен психотерапевт, който се е сетил да накара хората да се чувстват добре, потопени в словесна диария и налудничави понятийни асоциации.Така се изгражда перверзно микрообщество от “инакомислещи” или от по-скоро “само-комфортно-мислещи”. Аз така обичам обаче, защото и аз съм в редицата на перверзниците.

     

Добави коментар