Изолация и Студентски град – съвместими ли са тези понятия?

0

Температурите упорито си седят под нулата вече втора седмица, сняг затрупа повечето пътища… а останалите пък ги заля вода от придошли реки. Логично, вследствие на зимните условия в страната отчитаме и рекордно потребление на ток и газ за отопление.

Предвид скромните си размерия България всъщност гори покъртително хаби покъртително голямо количество енергия. Причината за това е просто – в епоха, в която навсякъде се мисли за енергийна ефективност милата ни родина изобилства с разпадащи се панелни сгради. Това е възможно най-ниско ефективния тип, който съществува.

За изолация на блокове в Младост или в Люлин се говори отдавна… но нищо не се случва. Няма и как да се случи, защото съседите там по-скоро биха се избили помежду си отколкото да се организират и да теглят някакъв нисколихвен кредит за енергийна ефективност.

Има обаче място, където такава организация може да се създаде сравнително лесно – и това е в Студентски град. Стъпки в тази посока вече са предприети – ремонтирани блокове като 18 или пък 51 са доста по-топли и губят по-малко електроенергия на вятъра (буквално).

В същото дори моя милост е имал възможността да живее в 42 блок, в  стая, където прозорците представляваха полуразкована дървена дограма скрепена с дъвки и изолирана с тиксо. А парното се надува ли надува – и то с право – иначе хората биха мръзнали. Но всичко това са допълнителни разходи за университетите и съответно за студентите.

Ако президентът Плевнелиев заявява, че до 2020 трябва да подобрим енергийната си ефективност с еди-колко-си процента, то защо тогава държавата не даде пример и не започне със собствените си сгради?

Добави коментар