Интервю с доц. д-р Андреана Ефтимова

1

Интервю с доц. д-р Андреана ЕфтимоваВ началото на всеки семестър студентите от ФЖМК на СУ “Свети Климент Охридски” са задължени да се запишат на една избираема дисциплина. Двете възможности за летния семестър на трети курс ВО са “психолингвистика” и “креативни практики”. Когато дойде моят ред да избирам, записах “психолингвистика”. И това беше правилният избор- въпреки че името подсказва тежка материя, бях приятно изненадана. Лекциите протичат леко, зареждат с положителна енергия, а познанието идва неусетно. За да ни разкаже повече за курса и ползите от него, екипът на Млада София потърси доц. д-р Андреана Ефтимова, с която колегите, избрали дисциплината, ще се срещат веднъж седмично през семестъра.

 

Какво всъщност се крие зад странния термин “психолингвистика”?

Терминът изглежда малко страшен за незапознатите, но всъщност зад него се крие нещо много просто – осъзнаването, че вербалното и невербалното поведение на човека е винаги повлияно от неговата психика и от социалните му роли. Всъщност зад този термин се крият много интересни теми, които хвърлят светлина върху поведението и общуването на хората в публични ситуации.
Какви теми се разглеждат по време на Вашите срещи със студентите?

Опитвам се да предложа интересни теми:

–        за езика и проучването на общественото мнение чрез изследването на асоциациите и нагласите;

–        за влиянието на пола, възрастта, професията, манталитета и социалния статус върху вербалното и невербалното поведение на личността;

–        за вербалните и невербалните средства за осъществяването на властови и манипулативни стратегии в публичната комуникация (например усмивките на политиците);

–        за проблемите на езиковата политика в медии и институции и на политическата коректност;

–        за стратегиите за приспособяването (или пък неприспособяването) към поведението на събеседника;

–        за предразсъдъците и стереотипите за националности, езици (например можем да си обясним гафове в дипломацията чрез тях) и пр.
Какви конкретни ползи за бъдещата практика носи посещаването на курса?

Вижда се и от самите теми, че бъдещите специалисти по връзки с обществеността ще познават надеждни методи за проучването на общественото мнение; по-успешно ще оценяват влиянието на различни психически и социални характеристики на личността върху поведението и съответно ще планират по-успешни езикови и неезикови стратегии в публичната комуникация; ще умеят да реагират в кризисни и конфриктни ситуации, като използват пълноценно възможностите на езика и на жестовете.
4. Темите по психолингвистика са провокация за по-задълбочено обмисляне и проучване. Имате ли практика да работите с желаещите студенти и да ги насочвате към участие в конференции и други форуми?

Да, винаги каня студентите си да пишат по проблемите, които ги интересуват, и да участват в ежегодните студентски конференции, които се организират от мои колеги в Благоевград и в Пловдив. Тази година трима мои студенти участваха в проект по Еразъм в програмата „Интензивни практики”, координирана от ВТУ. Студентите ми имаха възможност да създадат и списват блог на проекта, както и да участват във всички дейности заедно със свои колеги от Полша, Испания, Румъния. Мисля, че това беше най-приятното и весело преживяване на всички нас и заради чудесните национални вечери, които се проведоха и често се превръщаха в многонационални театрални представления и дискотеки.
Как е протичало до момента участието на Вашите студенти – класиране, взети награди, възможност за европейска награда?

Миналата година петима мои студенти участваха в Националната научна конференция за студенти и докторанти на тема: „Словото – (не)възможната мисия” в Пловдивския университет. Двама от тях – Ева Дончева и Йордан Карапенчев от специалността „Връзки с обществеността” –  посещаваха лекциите ми по психолингвистика и написаха изключително интересни доклади за слоганите на протестните демонстрации и за медийното отразяване на дебата за членуването. Гордея се, че се представиха отлично и предизвикаха оживени дискусии в залата. Награда на същата конференция получи Радина Теодосиева от специалност „Книгоиздаване”, чийто доклад за различията в транскрибирането на собствените имена на автори ще бъде отпечатан в сборник. Кристине Василева от специалността „Книгоиздаване” се представи с доклад на тема: „Интернет езикът – ОМG!”, който предизвика огромен интерес и беше публикуван в блог на ВТУ. Александрина Георгиева (специалност „Журналистика”) беше много близо до награда от конференцията, защото нейните проучвания на отразяването на Пражката пролет във в. ”Работническо дело” бяха изключително богати и задълбочени. Радвам се, че интересът на Александрина към езика на социалистическата преса продължава и по време на нейното обучение в Талин тя събра много материали по тази тема.
Дайте някои конкретни примери за теми, които се разглеждат по време на курса

Стремя се лекциите да протичат като игра. Много ми помага проблематиката, която съм избрала да предложа на студентите си. Например всеки е играл на асоциации. Това е заложено и в методиката за провеждане на асоциативния експеримент. Винаги правя асоциативен експеримент със студентите си, като им давам имена на публични личности или на известни марки, които те асоциират с нещо. Получават се интересни резултати.

Интригуващи са резултатите и от трите асоциативни речника, с които запознавам колегите.

Например в Асоциативния речник от 1984 г. има някои много показателни за времето и общественото устройство асоциации. Напримар:

вестник – “Работническо дело”, “Поглед”, “Труд”, РЕП, газета, “Дело”, журнал, вестник “Народна младеж”, сведение, “Правда”, скучен, “Кооперативно село”, “Народен спорт”, “Народна армия”, “Село”, скука, “Комсомолска правда”, амбалаж, баничка, работнически, от шест стотинки, другар и др.;

гражданин – селянин (колибар), на НРБ, на СССР, комунист, Ленин, Маяковски, социалистически, съветски, фукльо, човек с бомбе и др.;

студент – беден, изпит, гладен, институт, сесия, София, общежитие, медицина, архитектура, аудитория, СУ, философ, ВИАС, ВИНС, ВИТИЗ, ВМЕИ, ВУЗ “К. Маркс”, география, инженер и др.

Същите думи сега биха (или пък не!) получили съвсем други асоциации.

Проблемите за проучване на нагласите също се харесват на аудиторията. Но най-любопитни са въпросите за политическата коректност, при които искрено се забавляваме с абсурдните евфемизми в Америка като например:

„канибализъм – интравидово хранене”,

„глупав – алтернативно умен”,

„цензура – селективно изразяване”,

„нисък човек – вертикално предизвикан” и пр.

През 2009 г. БНТ съобщи за решение на ЕС да забрани използването на обръщенията „господин”, „госпожа” и „госпожица” в официални документи, тъй като били „политически некоректни” и „сексистки” заради указването на пола, а при някои дори на семейното положение. Директивата е наречена „неутралния език” и е задължителна за официалната документация на ЕС. Разбира се, езикът, докато е говорен от хора, не може да бъде „неутрален”. В природата на употребата му е заложено в него да се „отпечатват” личностните и социалните процеси, явления, нагласи, емоции и пр.
Какво ще пожелаете на читателите на Млада София?

Пожелавам здраве и желание за непрекъснато усъвършенстване и научаване на нови неща.

Сподели

1 коментар

  1. Йордан Карапенчев на

    Коментарите под тази публикация са временно спрени!

    В Млада София винаги сме допускали и уважавали всякакви различни мнения, но няма да допуснем форумът да става арена за разпространяване на недоказани клевети и отправяне на лични обиди и заплахи между коментиращите!

    Благодаря за разбирането.

    Йордан Карапенчев
    главен редактор

Добави коментар