Има ли пълен член в българския език?

48

Има ли пълен член в българския език?

Поводът да искам да повдигна отново темата е, че наскоро попаднах на някакъв форум, където се групово се ругаеха “тъпаците”, които не искат да научат пълния член. Имаше и анкета показваща огромен превес на хората против отпадането.

Четейки коментарите се ужасих от некомпетентността и откровената неграмотност на хората защитаващи пълния член.  Да се говори как пълният член е неизменна част от българския език е несериозно, защото дори и в момента, в който четете тази статия той не съществува. Причината не е, че глупави и неграмотни хора като мен не го използват правилно – просто той никога не е съществувал.

Преди да се ужасите от това твърдение държа да поясня, че абсолютно всички индоевропейски езици, към които спада и българският имат само определителен и неопределителен член. Пълни, кратки, криви и прави не съществуват никъде включително и в старобългарския, от който произлиза нашият съвременен език. Как тогава да си обясним мистериозната поява на пълен и кратък член в мъжки род? Колкото и невероятно да ви звучи всичко това е в резултат на едно историческо недоразумение.

Всичко започва с книгата “Болгарская граматика” на Неофит Рилски. Там е записано, че  при имената от мъжки род единствено число се пише  в именителен падеж,  в родителен падеж и -атъ във винителен падеж Подобни разграничения има и за среден и за женски род. Неофит Рилски има изключителни заслуги за възраждането на българщината, така че ни най-малко не бих искал да го оплювам, но не мога да не отбележа, че и това правило никога не е било вярно. Промяната на членната морфема е опит да се обединят повече български диалекти в официалната граматика, а не отражение на състоянието на езика в началото на 19ти век.

Практичния дух на хората обаче не търпи подобни затруднения и през 70те години на 19ти век в българския емигрантски печат в Румъния и Русия се налага т. нар. Каравеловска правописна норма. Тя е доста опростена в сравнение с тази на Неофит Рилски и при нея определителния член в мъжки род е бил единствено атъ/ятъ – т.е. само сегашната морфема за пълен член.

За съжаление след освобождението, през 1899 година някой си не-твърде-интелигентен човечец става министър на образованието – Тодор Иванчов. Въпросният министър създава Иванчовския правопис (съдейки по нормите определени в него можем да кажем със сигурност, че е кръстен на малкия  Иванчо от вицовете, а не на министъра). Там за пръв път се въвежда синтактично правило (това с подлога) за пълен и кратък член. С този научен пробив българският език прави решителна крачка извън индоевропейското семейство и се причислява към езици характерни за Африка или Кавказ – поне по тази си характеристика.

От 1921 до 1923 правителството на БЗНС заменя това правило с още по-странно. Пълен член в този период се пише пред дума, започваща с гласна, а непълен — пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Нямам никаква идея защо…. ако някой може да го обясни, с радост ще го изслушам. Това така или иначе е отменено през 1923. През 1944 комунистите правят нова реформа на правописа, която е почти същата като тази на БЗНС, с някои малки изключения – и с едно голямо – пълния член. От тогава досега изписването му се ръководи по Иванчовския правопис от 1899 година.

Днес на трона на малкия Иванчо седи Сергей Игнатов, които се чуди как ще разбираме кой извършва действието без пълен член. Ако беше останала в сила правописната реформа на БЗНС сигурно горкият човек нямаше да може да проумее дали думата започва с гласна или съгласна…

А аз тук междувременно се чудя докога няма да можем да разбираме някакви елементарни неща и ще сочим с пръст неграмотните хора, които не могат да стигнат до интелектуалното ниво на герой от вицовете.

 

 

 
Сподели

48 коментара

  1. един в недоумение на

    От сто кладенеца вода, да не седнем да научим нещо. Намерете си малко по-съществена кауза. Патосът е смешен. Докога ще е необходимо да се дават аргументи от далечната история, за да “тежи нечие мнение”. Неграмотността в България е потресаваща, неграмотни са и медиите. Хайде вместо да се борим с това, да махнем всички норми. И да, тези които не могат да научат кога се пише пълен член са тъпаци, ако и по времето на Неофит Рилски да не е имало такъв спор.

     
  2. Млада София на

    http://www.plovdivmedia.com/18642.html ето нещо друго интересно по-въпроса. Без сто кладенеца вода и без историческите аргументи 😉

    Иначе, че неграмотността в България е потресаваща е безспорен факт, но критерият ни за това трудно може да бъде пълният член. Правилото за проверка с той/него е толкова просто, че може да го научи и човек, който не може да си напише името правилно…

     
  3. един в умиление на

    Според ректора „пълният член е пълен идиотизъм. Това е насилие върху обществото. Вредно насилие!”

    Нужен ли е коментар? Пред това сериозно научно постижение на ректора, аз просто смятам, че трябва да приемем фактите и да се изправим дружно срещу репресиите на пълния член!

    Да са живи и здрави хората, които пишат табели от рода на:

    Магазина не работи!

    Пътя е в ремонт.

    Входа е от другата страна.

    Това са истински герои, първи въстанали срещу поробителя, беснеещ над бащино огнище!

     
  4. Йордан Карапенчев на

    Е, освен излишна граматика имаме и достатъчно съвременни измислени герои. 🙂

    Иначе можем да вдигнем статуя на човека сложил табелата Izlizane/Излизане. Има доста по-фрапантни случаи на откровена гавра с българския език, има и много неграмотни хора. Но ученето на пълния член някак не помага твърде много в случая…

     
  5. Някои от тези “тъпаци”, които така прибързано обиждате, са водещи български езиковеди, млади приятелю. Сдържаността досега никому не е навредила.

     
  6. Разпространението на граматични нарушения не е оправдание за премахването на граматическите правила.

    Правилата са създадени, за да се спазват. А не – за да НЕ се спазват.

    Ако някой не ги е научил умишлено и/или не ги спазва умишлено, в очите на всички останали, които ги спазват, изглежда граматически неграмотен. Колкото и грамотен, знаещ и можещ да е той в друга област или – в други области.

    Граматичните правила не са създадени, за да може един да изглежда грамотен, а друг – неграмотен. Идеята е всички да ги владеят и всички да ги спазват. За да може всички да са грамотни и най-важното – да могат да се разбират еднозначно помежду си.

    Ако някой не ги спазва поради незнание, непознаването на граматическите правила не може да се използва като аргумент за тяхното неспазване. (Ignorantia non est argumentum. Незнанието не е аргумент. – казали са го още древните римляни.) Именно поради тази причина разпространението на граматични нарушения не е оправдание за премахването на някое от граматическите правила.

    Който иска да БЪДЕ или поне – да ИЗГЛЕЖДА – грамотен в нечии други очи, трябва да залегне над граматическите правила и да ги научи. Ако не е завършил училище, да завърши, а после – ако иска, да продължи с българска филология в университета, да си наеме частен учител или сам да заляга над учебниците по граматика! Начини – много, само да има желание.

     
  7. Правилото за пълния член НЕ е „излишно”, не „поддържа константната бройка на граматичните правила в българския език”, НЕ е „опит да се измени езикът” и НЕ „води до излишни усложнения” за „целокупния български народ”. Защо?

    Който не е мислил, когато са му преподавали в училище (и в университета) граматиката на съвременния български КНИЖОВЕН език, ще трябва дълго да мисли, преди да каже или да напише всяко едно свое изречение. Който е мислил навреме, няма нужда да се замисля, преди да каже или да напише нещо.

    Правилото за пълния член в никакъв случай НЕ е „едно тъпо правило”. Тъпи са всички онези, които не могат да го схванат – било от мързел, било от леност на ума, било поради забавено умствено развитие или – от келешлък. Правилото за пълния член НЕ е „извращение с антибългарска насоченост”, то НЕ е „против природата на българския език”.

    Извращение с антибългарска насоченост е наглостта да пишеш така, както ти е кеф, без да се съобразяваш с книжовните норми и с опитите на отсрещния (четящият те или слушащият те) да те разбере. (Казано на политически коректен език, това се нарича „погрешна комуникационна стратегия”.)

    “Границите на моя език са и граници на моя свят.” Тоест, ако някой говори и пише като дебил, най-вероятно той е… точно такъв.

     
  8. Прилагането на правилото за пълния член говори за степента на грамотност на човека и за неговата езикова дисциплина. И дори – за начина му на мислене. И не е толкова съществено, че правилото е било създадено изкуствено преди много години (почти 180 г.), както специално изтъкват в мотивите си противниците му. След като отдавна е посочен елементарният механизъм с използване на местоимението „той”, за да се провери как трябва да се членува дадено съществително или прилагателно име от мъжки род ед. ч. в изречението, този механизъм просто трябва да се овладее, за да може да се прилага.

    Не бива да се забравя, че за националния книжовен език най-важна характеристика са граматичните правила, нормите. Ако те, под влияние на недостатъчната грамотност на някои, бъдат отменени, тогава изобщо няма да може да се говори за наличие на книжовен език. Това е най-важното като логика и ако щете – като философия на разглеждания проблем.

    Колкото до правилото, всеки човек, който е ходил на училище и е прочел двадесетина книги, го прилага автоматично, без изобщо да се замисля. А онези, които грешат в употребата на пълния и краткия член, винаги допускат и куп други правописни грешки, така че те не биха станали по-грамотни от премахването на това (или – на кое да е друго) правило.

    Проблемът с правилното поставяне на пълен или кратък член в момента е породен не от нещо друго, а – от невъзможността на голяма част от носителите на българския език да определят коя от думите в изречението е подлогът, както – и от незнанието им що е то подлог въобще.

     
  9. Какъв е изводът от тази дискусия?

    Всеки език с течение на времето се опростява до максимално възможния вариант към определен момент. Опростяването на езика е възможно – до някакви определени (разумни!) граници. Махането на пълния член обаче прескача тези граници; той трябва да остане. Той е важна част от богатството на нашия език.

    Неспазването на правилата, на законите, на книжовноезиковите норми води до деградация и на отделната личност, и на нацията, и на държавността.

    Аргументите ПРОТИВ наличието на правилото за пълния член (-ът/-ят) в българския език са псевдолингвистични и безумни. Засега слуховете за смъртта на пълния член са силно преувеличени. И скоро няма да ни се наложи да му кажем: “Збогом!” (по думите на един бивш министЕр на кОлтурата).

    Дали е така обаче и с нарастващата неграмотност на българите?

    Трябва да се повишават грамотността, правописът и правоговорът на целокупното българско население. Трябва да се засили обучението по български език в училище и в университета,а не – да се предлага за решение формулата “Няма граматични правила, няма неграмотни, няма проблем!”.

    Наистина българският език е един от най-трудните за научаване езици. Но това в никакъв случай не е негов недостатък, а напротив – голямо предимство е, именно – заради богатството на изразни средства, налични в него.

    Наличието на пълен и кратък член в българския език е и въпрос на памет за историческия развой на езика. Тоест, освен логическо, наличието в нашия книжовен език на кратък и пълен член има и комуникационно, и културно, и историческо значение.

     
  10. Йордан Карапенчев на

    Много интересна лекция изнесе приятелю, но в нея все пак няма нито един аргумент… Само емоционална защита на едно правило. Нарастващата неграмотност на българите е проблем. Това, че в училищата завършват хора с отличие без да могат да си напишат името на български също.

    НО! Езикът се развива и никой и нищо не може да го спре. Най-говореният и актуален за нашето съвремие език – английският – няма свой си БАН, който да му казва как да се регулира. И говорещите езика сами си определят висок и нисък стил, грамотен и неграмотен.

    Същото се случва и с българския – и се е случило и преди повече от 150 години. Тогава пълен и кратък член няма (Дриновския правопис). Пълният член се появява през 1899 година – няма нищо изконно древно българско в него. Той е резулат на филологически или историческа или както там я наречете грешка! И дори есе от няколко страници не може да намери аргумент против тези факти

     
  11. Добре е да ги има аргументите и на двете страни по спора. Аз само от тази гледна точка изнесох тази лекция. Нали философите казват, че в спора се ражда истината…

     
  12. пълниЯТ член може и да е някакво историческо недоразумение, но е безспорен фактЪТ, че той има важна граматическа функция – да отделя подлогЪТ от допълнението. хайде сега, дечица, отворете си граматиките и да преговорим кое къде и кога се пише. кретени.

     
  13. опа, ето и аз сгреших 🙁 правилно е: “да отделя подлогА от допълнението”*

     
  14. Йордан Карапенчев на

    А как – аджеба – се отделя подлогът от допълнението при съществителните от женски род, среден род и множествено число…

     
  15. Граматиката в никакъв случай не е “излишна”. Като те е срам от родния ти език, говори на него с кучето или с котето си, а приказвай на турски или ан есперанто с хората, понеже турската и есперантската граматика са достатъчно лесни и опростени за твоя вкус!

     
  16. Имаш предвид членните наставки ли?

    За м. р. са:
    -а, -я, -ът, -ят, -та, -те, -ите

    За ж. р. са:
    -а, -я, -та, -те, -ите

    За ср. р. са:
    -то, -та, -те

     
  17. Йордан Карапенчев на

    Aма мен ни най-малко не ме е срам от родния ми език… не знам за какво говориш въобще. Иначе знам какви са членните наставки, но питах друго. Защо е необходимо да се отличава подлога, когато става дума за съществително от м.р.

    Например: “Мъжът изяде слона”
    “Жената изяде кравата”
    … не се пише женатаТ примерно или някаква друга наставка.Можеш ли да обясниш защо членните наставки за мъжки род са повече отколкото за другите родове?

     
  18. Английският си няма БАН но я вижте стила на научните текстове на английски! Ей богу, спазват си всички правила и употребяват такова богатство от лексика, че не е истина…

     
  19. unustamatu на

    Повече подробности за разпердушинването на митовете около идиотското правило за писане на пълен/кратък член – ето тук:
    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8164

    Защо е необходимо да се отличава подлога, когато става дума за съществително от м.р. – защото болните мозъци искат така, и точка! Ама ха!

     
  20. unustamatu на

    Жалко, че умиления ISTORIK К. Глишев от Млада София е изтрил всичките ми постинги, за да е по-убедителна “тезата” му.
    Ако все пак ти е интересно, имам си ги сейвнати.

     
  21. Млада София на

    Тук нищо не се трие стига да не псувате чааааааааааак толкова много. 🙂

     
  22. Потебителите “ISTORIK” и M. Glishev са различни личности. (Само за протокола…)

     
  23. unustamatu на

    Общо качество на днешните самозвани пазители на езика е тяхното пълно неразбиране (и нежелание да разберат) как работи езикът, какво представляват граматическите правила и откъде се вземат. Те са способни единствено да повтарят до безкрай колко хубаво е безмозъчното папагалстване, приравнявано от тях с грамотността.
    За щастие има и хора, осъзнаващи, че българският език е жива, пълноценно функционираща система, която се развива по свой начин и това развитие не може да бъде спряно, нито върнато назад. Правилото за пълния член никога не е съществувало в граматиката на родния ни език; в нея няма място за спиртосани мъртвородени изродчета като това правило.

     
  24. unustamatu на

    Правилото за пълния член не съществува в българския ЕЗИК.
    То съществува само в ПРАВОПИСА, намърдано там в сегашния си вид преди стотина години от една-единствена личност, прочута с агресивната си лингвистична некомпетентност.
    Правилото противоречи на граматическата система на нашия език и затова оттогава досега причинява безброй проблеми, без да решава нито един. Самото правило е неграмотно, а не тези, които не се съобразяват с него. Никой българин не спазва правилото за пълния член автоматично, включително и най-върлите му защитници.
    А пък Култа към члена като социално явление възникна в последните години – след като нивото на нещото, минаващо за българска наука, спадна под всички възможни минимуми. Както всяка секта, и тази абсолютно забранява мисловната дейност на членовете си; те са длъжни само да вярват, че хората трябва да служат на правилата, а не правилата да служат на хората, и да повтарят малоумната мантра „без пълния член всички норми ще изчезнат”.

     
  25. unustamatu на

    Хората, които водят спора чрез триене на чужди мнения, неудържимо ме разсмиват с това:
    • ISTORIK Казва:
    април 17th, 2012 на 13:18
    Добре е да ги има аргументите и на двете страни по спора. Аз само от тази гледна точка изнесох тази лекция. Нали философите казват, че в спора се ражда истината…
    ————————————————-
    Забавно е и как нито знаят кои са членните морфеми, нито ги разграничават от окончанията:
    • ISTORIK Казва:
    април 19th, 2012 на 15:44
    Имаш предвид членните наставки ли?
    За м. р. са:
    -а, -я, -ът, -ят, -та, -те, -ите
    За ж. р. са:
    -а, -я, -та, -те, -ите
    За ср. р. са:
    -то, -та, -те

     
  26. Йордан Карапенчев на

    Аз разгледах и полемиката ви в другия форум… Радвам се, че темата предизвиква дебати. Когато написах това очаквах само да ми оплюват неграмотността -а явно има и други, които мислят като мен.

    И навсякъде аргументите в полза на пълния член са само емоционални. Ние “неграмотниците” излиза, че разсъждаваме доста по научно и привеждаме и исторически и филологически доводи.

    Нека отправим едно предивикателство към защитниците на пълния член – аргументирайте позицията си РАЦИОНАЛНО. Т.е. без “ама най-вероятно са наистина тъпи” и “то е част от езика ни”. Ако се получи добре – може дори да публикуваме и статия в сайта по въпроса – проблем с чуждото мнение тук няма.:)

     
  27. unustamatu на

    Те не желаят да разсъждават, а да си властват в техния си форум като едни фюрерчета.
    Най-членоразделното, което успях да изтръгна от тях по въпроса е, че едно добре отлежало лайно вече не е лайно, а национално богатство.

     
  28. Хахаха! Унустамате, дано да си добре отлежал, националното ни богатство, то!

    Щото, ако не си добре отлежал, значи не си национално богатство, а национално… [забравих коя беше думичката, която си използвал]…

     
  29. unustamatu на

    Недей да ме обиждаш, бабо Яго, не говорех за тебе, а за любимото ти правило.

     
  30. unustamatu на

    Именно. Няма как да отпадне нещо, което не съществува.

     
  31. Така, така… Когато спреш да мислиш за нещо, то престава да съществува. Спираш да мислиш за граматическите правила. Ерго – за теб – те пресават да съществуват. Спираш да мислиш за таблицата за умножение, за таблицата на химичните елементи, за цифрите, за азбуките, за езиците… Всички те трябва да бъдат забранени със закон. Веднъж и завинаги.

    Да живеят мученето, грухтенето, блеенето и кукуригането!

    Бегом обратно към епохата на динозаврите, че е по-лесно да не мислим за заобикалящия ни свят!

     
  32. Йордан Карапенчев на

    Aз виждам, че по въпроса се е заформила доста голяма дискусия… пък пълният член продължава все така да си несъществува… не знам. Може и в мен да е проблема и да съм окьоравял. :)))

     
  33. unustamatu на

    Ех, бабо, ех, Яго!
    Щом като ти е толкова трудно мисленето, не се чувствай длъжна да се напъваш. За какво са ти граматически правила, след като можеш да си мучиш на воля и да триеш всички смислени мнения във форума си. И да си забраняваш в него със закон каквото ти падне.
    Ако пък случайно някой се интересува от пълната нецензурирана версия на нашата дискусия, публикувал съм я ето тук:
    http://unustamatubg.wordpress.com/2012/04/24/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80/

     
  34. Аз също се чудя докога няма да можем да разбираме някакви елементарни неща и ще сочим с пръст неграмотните хора, които не могат да стигнат до интелектуалното ниво.

     
  35. Мая на

    Много интересен спор, и въпреки че никога не ме е притеснявала употребата на пълен член, намирам убедителни аргументите “против”. Един коментар: френският език, език на дилпомацията в началото на 20-ти век, познава едно такова правило за съществителните от мъжки род, започващи с гласна буква – прилагателните пред тях, завършващи с гласна буква, приемат различна форма… за благозвучие! пример: nouveau monde (чете се нуво монд) но nouvel avion (нувел авион). Та възможно е познаването на френския език да е вдъхновило БЗНС, кой знае… 😉

     
  36. radnaskela на

    Смятам, че “проблемът” може да се реши, като се обхванат случаите и на фонетични сцепления на границата на думите, които имат стилистичен характер. Например “дъртио пезевенк” е по-благозвучно от “дъртия(т) пезевенк”. И е по-лесно произносимо. Затуй – да има норма, но при съчинения и официални документи да не се гледа много за спазването и, когато не поражда двусмислица, като при: “Вратаря(т) ритна нападателя(т). При санскрит има точно такива чалъми – сандхи за спазване на благозвучието. Така и езикът ни ще стане по-поетичен и ще се напява, вместо да се тътри остро и злобно, и тъй ще станем по-щастливи.

     
  37. На баща си син на

    Проблемът може да бъде решен, а мога и да реша проблема. По Троянът говорят и досега на “-ът”, а аз като малък, а и до сега, несъзнателно там се правя на троянчанин, щото ми е кеф (удоволствие) да бъда част от тези хора, родени от Балкънът, защото полето ражда тикви, както казват там.
    Да, емоцията ми е силна по много причини, но и рациото присъства:
    1. Привърженик съм на правилата, дори и когато не ги спазвам.
    2. Именно развитието на езика ни е довело след колебания до разликата в членуването. Не ми се иска да абсолютизираме развитието към опростяване, особено на фона на реалното пренебрегване и отричане на всякакви правила – за движение, поведение, работа, бизнес …
    3. Смисълът на правилото е да съществува, да бъде спазвано и когато се нарушава, да бъде ясно, че е нарушено.
    4. Действителен и страдателен залог: Конят изяде сеното и Сеното беше изядено от коня. От това по-ясно няма.
    5. Ездачът яхна коня – обикновено разказвателно изречение. И: Оръдието яхна ездачът, не коня. Ако остане всичко с непълни (или пълни) членове, появява се въпросът “Кой кого?”. Такива прммери с логически ударения, обръщане на словоред и други игри на говора и писането има много и точно правилото за членуването на м.р. помага да се ориентираме в тях и с тях.
    6. Ако приемем различните членове да отпаднат и се заместят с един, то пълният или непълният да остане? По телевизия “Европа” дълго време чувах все пълния член от говорителите (или водещите), често и по радиата (?) и телевизиите разни хора “ъткат” може би от престараване. Вестникарите обаче по правило спазват правилото. Очевидно в писмената реч е по-лесно, защото “казаното отлита, а написаното остава”.
    7. ” … да има норма, но при съчинения и официални документи да не се гледа много за спазването …” Точно обратното: при съчинения, официални документи, официално говорене и винаги, когато ни се удава, да спазваме правилото, а при неофициално и диалектно говорене да сме по-свободни. Казано е: “Свободата е осъзната необходимост и направен избор” и още добавки към Декарт. Става дума точно за осъзнаване. От там нататък вече кой колкото е осъзнат.
    8. Хич не искам да има цербери или цензори на всяка крачка в живота ни. Но учителите, експертите, редакторите, медиаторите, администраторите и други, на които се подчиняваме малко или много осъзнато, е редно да бъдат строги съдници в съответните области. Имам предвид не само езика и общуването.
    От детските учителки през говорителите на МВР-управленията и до председателя на НС трябва да чуваме и виждаме правилен говор и писане, ясна мисъл и точна информация, приспособена към нивото и потребностите на аудиторията. Има вероятност ако говорят и пишат правилно, може и да почнат да действат правилно …
    9. Тръгнем ли от членуването, ще минем през запетайките, пряката реч, двойните съгласни, “понеделнишки” “входирайки” и “изходирайки” обороти и фрази, “касаещи” свободата на изказа, а после и на действието, за да се изравним на ниво, клонящо към нула.
    10. И най-после, спазването и неспазването на правила именно разграничава хората и ги подрежда в различни ценностни и житейски системи и класации. Аз минавам за грамотен човек, но съм калпав шофьор и никакъв бизнесмен. Това не значи, че като карам колело или кола трябва да имам свободата да нарушавам, и че като правя нещо във фирмата ни не трябва да се грижа за бизнес резултатите от работата си. Просто иваче ще пострадам фатално.
    Така и по-слабо грамотният или нехаен към езика човек трябва да се старае поне да си вижда слабостите, пък може и да се пребори донякъде с тях. Иначе ще пострадаме всички, и то предимно вие, бъдещите българи. Нашата е лесна, днес ни има, утре-вдругиден ни няма. Да останат ли само дървари и охранители?

     
  38. Правописа трябва да бъде по възможност най-логичен и достъпен за всички. В него няма място за това противоречащо на българската граматика правило, предназначението на което е единствено да разграничава и класифицира хората.

     
  39. Даскал на

    Граматиката и правописът на съвременния български език са изключително логични.

    Но, за да се схване тази логика, трябва да се изучат старобългарският, среднобългарският и новобългарският език. Без тяхното познаване е невъзможно да се разберат логиката и смисълът на съвременната българска граматика.

     
  40. Няма логика в безпадежен език да се поддържа изкуствено падежно правило.

     
  41. Pingback: Пъления и краткият член | Martin Kunev's Blog

  42. Безсмислено е да спорим. Маса неграмотници вече “отмениха” пълния член или пък използват само него без оглед на това, подлог ли членуват, или допълнение. За жалост именно медиите популяризират “отмяната” на пълния член.

     
  43. Безсмислено е да спорим. Маса неграмотници вече “отмениха” пълния член или пък използват само него без оглед на това подлог ли членуват, или допълнение. За жалост медиите популяризират това.

     

Добави коментар