Идват ли на работа преподавателите?

0

Идват ли на работа преподавателите?

С толкова много студенти съм разговарял по тази тема, че вероятно това вече звучи като реторичен въпрос. Всъщност липсващите преподаватели са едно от най-честите оплаквания от системата на висшето образование. Разбира се би било абсурдно да не отбележа, че второто най-често оплакване е от липсващите студенти.

С риск да бъда обвинен в твърде голямо опростяване на проблемите, ще си позволя да сведи тези два проблема до един – мотивацията. За мотивацията на студентите можем да говорим страшно дълго – каквото всъщност ще правим тук в Млада София. Но не и днес. Като за начало искам да се концентрирам върху проблема с липсата на преподаватели от работните им места и какво може да се направи по въпроса.

Споменах вече ключовата думичка “мотивация”. Как може да мотивираш някой да си върши работата? Очевидния отговор е – срещу заплащане. Да, но – оказва се – един преподавател може да си получава парите за съответните лекции, независимо от това дали всъщност ги е провел или не. Дали това може да се контролира по строго или не е още по-дълга тема.

Има два метода за решаване на всеки проблем – метода на тоягата и метода на моркова. Тъй като днес съм в изключително демократично настроение, мисля да предложа един вариант, които ако се изпълни правилно би могъл дори да помогне и с финансовите затруднения, които изпитват повечето университети.

Вероятно сте забелязали, че колкото и часа да ви бъдат разписани в програмата по даден предмет, рядко карате повече от два. Защо тогава не бъде намален необходимия хорариум, така че да отговаря на натовареност от два часа седмично. С други думи, ако по някои предмет сега карате четири учебни часа вече ще може да карате по два.

Лошото за преподавателя в случая е, че вместо парите за 4 часа ще следва да получава да пъти по-малко. И ето една идея за ефективно увеличение на преподавателските заплати – просто няма да се намаляват или ще бъдат намалени минимално. Така отношението заплата/часове работа се променя доста в полза на преподавателите.

По-голямото възнаграждение само по себе си е силна мотивация за ходене на работа, но не трябва да се разчита само на това. Защото – както вече споменах – има хора, получаващи заплати така или иначе. Каква е гаранцията, че вече просто няма да получават повече пари “така или иначе”. Тук вече трябва да се намеси по-строгия контрол. Дори и да приемем, че не е твърде важно студентите да знаят дали ще имат лекции в конкретния е ден е напълно недопустимо ръководството на съответния факултет да не е уведомено за нечии отсъствие. Пари трябва да се получават за свършена работа – и ден в който не работиш и не си взел платен отпуск не трябва да бъде заплащан.

А какво ще правят и преподаватели и студенти с новото си свободно време ли? За студентите не се притеснявайте – все нещо ще измислим. Но ето една възможност за преподавателите да се занимават с повече научен труд или да работят в други учебни заведения. Според ограничителните клаузи, които налагат някои университети над преподавателите са абсурдни – човек може да работи по толкова време и на толкова места, на колкото иска и може.

Такива клаузи няма например в СУ, но причината за това е, че и заплатите са ниски. Но пък за компенсация това вероятно е университетът с най-голям хорариум по предметите. СУ всъщност е блестящ пример за това как не трябва да се мотивират хората – все повече и повече лекции и препокриващи се учебни предмети с цел някак си да се натъкми някаква сносна преподавателска заплата.

Промяната видимо е необходима, но уви средата във ВУЗ-овете е доста консервативна (за да не кажа задръстена). Дали ще видим подобрение на ситуацията – само времето ще покажа. Ако не сте съгласни с мнението ми или пък имате някакво друго предложение ще се радвам да чуя коментарите по въпроса.

Идват ли на работа преподавателите?
Моля, гласувайте!
Сподели

Добави коментар