Продължаваме с представянето на творците, които ще открият своите изложби на 01.09 в Пловдив в рамките на Национални есенни изложби. Дамата, която представяме днес, е Елеонора Друмева. Ето какво сподели тя с екипа на Млада София:
1. Как станахте част от проекта Национални есенни изложби?
Арт директорът на проекта доц.Галина Лардева прояви интерес към мен . Приятелят ми и колега по „оръжие“ – Александър Петков я бе запознал с мои работи. Искрени благодарности към нея за възможността да бъда част от това събитие
2. С какво той е по-различен от това, по което сте работили до момента?
Първото, което искам да уточня е , че аз не рaботя по проекта. Идеята и концепцията за него са авторство на доц. Галина Лардева. Както споменах щастлива съм , че мога да бъда част от него. Хареса ми местоположението на събитието и начинът на представяне.Всеки един от нас, десетимата художници е в собствено пространство , а в същото време сме обединени в единното такова на Стария Пловдив. Десет самостоятелни изложби , все на млади творци. Това позволява на зрителя наистина да „ форсира избора си” докосвайки се до различни естетики , художествени форми и търсения.
3. Къде е мястото на изкуството- в галерията или на улицата, сред хората?
Галериите , образно казано, са домове за изкуство, в които всеки е добре дошъл. Това дали те са посещавани от хора до голяма степен зависи от културата на обществото , от работата на галеристи , куратори , изкуствоведи. В този смисъл, надявам се и в галериите да се крие по някой зрител. Мисля , че мястото на изкуството може да се случи навсякъде – всеки може да го намери там , където пожелае ! Необходимо е само да има очи и сърце за него.
4. Кой е художникът, който е най-голямо Ваше вдъхновение?
С риск да ви разочаровам , трябва да кажа , че не мога да назова име на конкретен художник. Черпя вдъхновение или провокация от всичко, до което се докосна,чуя или видя. Вдъхновението идва при мен с всяка вдъхана глътка живот . Казват , че всеки един човек притежава божествената частица, наричат я душа. Всеки един от нас носи част от Създателя. В този смисъл,мога да кажа , казано условно, се вдъхновявам от себе си , в мен има не само човек –има художник ,куче , дъб , камък , кроманьонец , русалка и какви ли не още други работи , които ме изненадват постоянно.
5. Какво са графитите- изкуство, вандализъм или друго?
Както се казва „всичко зависи от гледната точка” . Целта на изкуството е да носи естетическа наслада , като същевременно провокира,т.е кара да се замислиш или да се пренесеш в друго място където реалността отстъпва пред фантазията.Казано сериозно в този смисъл , графитите са изкуство когато изпълняват тази предпоставка. Когато , обаче се случат върху фасадата на една сграда например, без да се подчинят на нейната стилистика или без да я обогатят , допълнят по някакъв начин се превръщат във вандализъм. Когато са лишени от смисъл , когато са самоцел се превръщат в неуместна драсканица. Мисля, че това, последното, се отнася до изкуството въобще.
6. Разкажете ни любимия си момент от организирана до момента Ваша изложба.
Няма как да не запомня първата си изложба , която се случи благодарение на Андрей и Олимпия Даниел .Андрей Даниел е моят професор в академията и ментор в живота ми на творец. Когато завършвахме ,проф. Андрей Даниел подари на всеки един от курса по една малка рибка с кука /тройка беше моята J/-нещо като блесна , като примамка . Приех подаръка му като символ. Той ни пусна да плуваме в свободни води , пожела ни успешен път и в този път , да повлечем нещо след себе си. Професорът владее , според мен, в съвършенство изкуството на провокацията, за което е малко да му благодаря. Чувствам се късметлия, че имах такъв преподавател , които се превърна в приятел и коректив за мен. Той организира и първата ми изложба , която беше моя прощъпулник като художник. За това този момент ще остане специален за цял живот.
7. Какво ще пожелаете на читателите на Млада София?
Не съм запозната с аудиторията на „Млада София”, това е мой пропуск, който обещавам да попълня. Тази е причината да не мога да персонализирам пожеланието си и затова ще отправя апел към всички. Моля , госпожи и господа, поспрете, огледай те се ! Вдигнете поглед нагоре , по сградата до която минавате! Заслушайте се в музиканта , който свири позната мелодия в подлеза ! Вгледайте се в хитрите очички на детето, което мрънка дърпано за ръка от майка си! Насладете се на срамежливо залязващото слънце над Витоша ! Потърсете миг релакс и безвремие ! Убедена съм , че тогава ще усетите необходимостта от изкуството.Ще разберете , че всички ние живеем истински с него и чрез него. Това е нашето малко бягство от битието. Пък тогава , може и да ви се прииска да посетите Стария Пловдив, за ден –два през септември и да се потопите в една друга реалност , на отмора , съзерцание и нови вдъхновения. Бъдете здрави!
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”
Организатор: Община Пловдив
