Държавна сигурност в университетите

0

Държавна сигурност в университетитеВ последните години е едва ли не модерно да говорим и да се възмущаваме кой бил и кой не в Държавна сигурност и да заклеймяваме тези, които са имали нещастието да работят в структурите й. Съгласна съм, че много хора са били потърпевши за “престъпления” които или не са извършили, или въобще не са криминални дела, но от това време досега са изминали повече от 20 години.

И тъй като 20 години са и малко, и много, е напълно логично тези хора, които някога са работили за ДС, днес да са все още живи, здрави и работоспособни и да имат да изхранват семейства. Дълго време обект на спорове беше дали на ръководни постове в държавата да се назначават хора, сътрудничили на ДС. Моят отговор е да, ако са достатъчно квалифицирани за съответния пост и ако имат доблестта да коментират адекватно обвиненията срещу себе си, които са отправени публично в медийното пространство.

Същото важи и за университетите- разсекретяването на досиета установи, че и там, както и в другите държавни институции, все още работят хора, които преди десетилетия са имали вземане-даване с организацията, която все още всява ужас у родителите ни. И това е нормално- всеки сменя работата си с по-добра по различни причини и няма значение дали си отишъл от предприятие А във фирма Б или от ДС в СУ.

Важна е обаче адекватната реакция. Медиите тръбят- г-н Х, г-н У и г-н Z от еди-кой-си факултет са били в ДС. И е предпоставка за запазване на доверието между преподаватели и студенти тези господа да са готови да отговарят на въпросите на учащите, да са готови например да разкажат по някоя забавна случка от работата си в структурите, но не и да се крият или да мълчат. Коментирането лице в лице е най-доброто решение- когато студентите и обществото видят, че тези, които са работили за ДС нямат какво да крият и говорят спокойно за случилото се там негативните реакции определено ще са по-малко.

Нужда от разсекретяване на досиета има, няма смисъл от това да поставяме всички работили за Държавна сигурност под един знаменател- можем да съдим всеки по отделно спрямо лично неговата дейност в структурите и реакциите му в момента на изнасянето на информацията. Като по-голяма тежест би следвало да има второто.

 

 
Сподели

Добави коментар