Да ходим или да не ходим

0

Да ходим или да не ходим

Да ходим или да не ходим… На лекции.

По принцип не е задължително да се посещават лекциите, за сметка на това пък без упражнения няма как да минем. Това само по принцип. Реално, някои преподаватели водят присъствен списък и на лекции, други пък запомнят, ако не по име, то поне по физиономия редовните си студенти, а това после би могло и да се отрази на оценките им. Което е много хубаво всъщност.

Съгласна съм, че някои учебни програми не са направени така, че да е удобно на студентите. Напротив- има недомислени варианти като занятия от вторник до събота например или пък от 14 до 20 часа вечер без нищо сутринта и още десетки подобни примери. Вярно е също, че програмата се съобразява с удобството на преподавателите, не на студентите, което е, меко казано, обидно поне за мен. Но все пак да сме мислили когато сме се записвали редовно обучение. В това число и аз.

Извинения да не ходим на лекции винаги ще има- на работа съм, рано е, не държат на присъствие и какво ли още не. Но все пак часовете в залите невинаги са напълно загубени- от самото повтаряне на материала или от воденето на записки все нещо се запомня, а после ученето за изпит е много по-лесно. Ходейки на лекции има и много по-голям шанс да чуете и запишете изненадващо голямо количество бисери, което, кой знае, някой ден може да ви донесе хубави суми, ако издадете книга например. Ако не ми вярвате опитайте.

Все пак „редовно обучение” предполага повече време в университета. И самите висши училища са длъжни да направят нещо, за да напълнят залите си. Защото реално занятия посещават половината курсове- например, по списък са повече от 60 души, а по време на семестъра се събират едва 30 и то в добрите дни. Най-мекият вариант на необходимите мерки е редовно посещаващите занятия студенти да имат право да се освобождават от изпити чрез форми на текущ контрол. По всички дисциплини. И тъй като аз не съм привърженик на меките варианти, според мен, за да няма фиктивни студенти, е необходимо ходенето на лекции да се взима предвид при класирането за общежитие и при записването на следващ курс. Тоест, да отпадат студенти, ако не ходят на лекции, в случай, че са редовна форма на обучение. Независимо от причините.

Знам, че е крайно, но крайните мерки понякога са необходими, когато институциите, каквито би следвало да са българските висши училища, не могат да намерят друг начин да задържат студентите си там, където им е мястото, а именно по учебните зали. Отказа от вземане на мерки пък, според мен, означава неуважение на ВУЗ-а към самия себе си.

Сподели

Добави коментар