Човекът речник

0

Александър Иванов е един от най-странните хора, които познaвам. До известна степен олицетворение на  израза – вечният студент, той е сред малкото млади хора твърдо решили да се отдадат на науката. Това разбира се не е единствената му странност – Александър е полиглот и се е занимава професионално с филология и философия. Реших да му задам няколко въпроса за връзките между двете неща и мнението му за науката и образованието. Той пък отговори каквото си иска, в типичен негов стил… какво да се прави – многото акъл понякога се изявява и по този начин.

На колко години си и с какво се занимаваш?

На 20ти Февруари навършвам 30 – не е много за хвалене, но ме смятат за младолик. Преводач съм и вече дългогодишен студент в СУ “Св. Климент Охридски”, като се надявам скоро да съм и докторант.

Колко езика говориш?

Около 17, но нивото ми по различните езици е различно. Добре знам шест съвременни езика.

Какво те мотивира да учиш езици?

Неефективността на учене на много езици при повечето хора. Всеки може да те обвини в неудачното знаене на език в дадена ситуация, но същевременно, да ти направи и  услуга, защото всеки си знае колко знае, а някои – и защо го казват по начина, по който го казват. В крайна сметка знаещият прибира необходимото му, а пък този, който обвинява в некомпетентност, в един момент обезпредметява усилията си. (И ние не разбираме това – бел. ред.)

Каква е връзката между езикa и културата?

Езикът по принцип се дефинира като широко обществено явление и респективно – чрез неговата долна граница. Така че, колкото и да е чудно, в езика специална култура няма. Има обаче елементарни изисквания за мислене, които трябва да се изграждат съзнателно. За мисловни форми под това ниво, маймуните са добър пример – крясъци, щипане и други.

Как виждаш бъдещата си реализация?

Изначално се опитвам да не мисля за бъдещата си реализация. Понякога хората толкова се увличат по размисли и мечти, че е необходимо да се качат на главата на някого за да почувстват чистия въздух и панорамата.

С какво може да привлече науката младите хора?

Науката не е умряла за младите хора. Всеки с въображение и прилични аналитични способности е предразположен да прикани капризната муза на науката в главата си, след което тя да има възможността да стане част от ежедневието. Едва след тази органическа симбиоза, можеш да помислиш да започнеш да печелиш от научна гледна шлифовка на мисленето. На трети етап може да говорим вече и за участие в научна дейност.

Какво е мнението ти за нивото на образованието в страната?

Образованието в България беше – но вече не е – сериозно, с изключение на две-три специалности за цялата страна.  Образователната система на вузовете да кажем и образователният потенциал на индивида са също отделни неща. Що се отнася до моето образование, то е предимно самообразование и разговори с идейно близки хора. Другото престана да се развива около 6-7 клас.

Какво ще пожелаеш на читателите на Млада София?

Пожелавам им да не си губят времето в нереалистични домогвания и мечти, а да бъдат организирани и да си дадат нравственото и научното възпитание така, както те смятат за достойно.

 
Сподели

Добави коментар