1. Как станахте част от проекта Национални есенни изложби?
Познавам кураторката Галина Лардева от много години, участвал съм в първия й проект ”Човекът – Документ” в Чифте Баня през 1996г. , видяхме се през пролетта и тя ме покани като автор за есенните изложби.
2. Централен елемент в участващите Ви творби е черепът. Защо избрахте точно тази част от човешкото тяло?
Може да се приеме като човешка глава, като стилизиран клонинг или символ на безименните човешки единици, изгубени в пост-индустриалната ера.
3. Към кого са насочени посланията в тези Ваши работи?
Към посетителите на изложбата, към всички
4. Кой от участниците в предишните издания на Национални есенни изложби Ви впечатли? С какво?
Петър Минчев, картините му са много съвременни, излъчват някаква хипнотизираща интимност и отчуждение едновременно. Имат голям потенциал.
5. Кой е авторът, който според Вас трябва да участва в следващите Есенни изложби ?
Не искам да отнемам работата на куратора
6. Какво ще се случи в света на изкуството, ако комуникацията между автор и зрител е неосъществима?
За да прекъсне комуникацията автор – зрител, трябва да прекъсне и комуникацията в самото общество, засега има такова и въпросът е в каква степен е тя… В моите картини изследвам комуникациите между йерархиите в едно пост-апокалиптично кибер общество, връзките индивид – симулакри и техните редици от разклонения.
7. Ако трябваше да избирате къде да покажете своите работи- в България или в САЩ, кое е Вашето предпочитано място?
Показвал съм работите си и имам колекционери и в двете страни, в България имам повече от 25 изложби.
8. Какво ще пожелаете на читателите на Млада София?
Да следват своя път в живота, да не си пилеят времето с маловажни неща и да обръщат повече внимание на нематериалните ценности.
