Елена Яневска: “ Силно ми се прииска да съм част от проекта и тайно си пожелах това някога да се случи.“

1

Елена Яневска е следващият участник в Национални есенни изложби Пловдив 2014, който ще ви представим на страниците на Млада София. Тя участва в проекта със скулптури и фотографии, за чиято специфична връзка ще ни разкаже след малко.

Елена е възпитаничка на НХА- през 2008 завършва там висшето си образование със степен Бакалавър, а през 2010- и степен Магистър. От 2006 насам участва в групови проекти в страната и в чужбина: била е част от биенале „Малки форми“ през 2012 в Плевен, а година по-рано получава почетен диплом и награда за участие в Национална изложба- Салон 2011 в Изложбен център „Шипка 6“ в София. Също така участва в изложба „20 позиции“ в Академия за политически изкуства- Тутцинг. Освен това, тя има и немалко самостоятелни изяви, отново на родна и чужда земя: през 2010 с изложбата „Листа“ участва в „Нощ на музеите“ в галерия „Мисията в София“, а тази година, отново като част от „Нощ на музеите“, показва свои работи в Швандорф. Самостоятелни нейни проекти са и изпълнението на скулптурна композиция „Череши“ в Пловдивския аграрен университет и  изложбата „Скулптура и фотография“ в Мюнхен.

Ето какво ще отговори и самата Елена на въпросите на екипа на Млада София:

Елена Яневска- 01 photography 100_70cm

1. Следеше ли проекта в някое от предишните му издания и имала ли си желание да участваш в него?
През годините съм чувала за понятието Национални Есенни изложби в Пловдив, но винаги са оставали в периферията на моето внимание.И така до миналата година, когато ги посетих поради участието на мой близък приятел и колега Димитър Генчев. Там сред участниците и гостите срещнах много приятели и познати.
Хареса ми как бяха организирани изложбителичеше си професионално отношение и съвременни тенденциии като поведени. Останах приятно изненадана и се попитах, къде съм била и защо до сега не съм обръщала нужното внимание на този прекрасен форум. Силно ми се прииска да съм част от проекта и тайно си пожелах това някога да се случи. Сега съм много щастлива.

2. Как са обвързани скулптурите и фотографиите, с които участваш в проекта?
Ясно виждам невидимата нишка която свързва различните работи и теми. Темите преливат една в друга. Понякога си давам сметка още докато работя по тях а понякога в последствие. Дори потребността, която ме е довела да смяна на изразното средство, тоест материала. В конкретният случай, друг поглед над вибрациите на определена текстура и нейното поведение.
 Елена Яневска- spring 2 x 75_50_ 8 cm чугун, гранит
3. С какви материали си работила до момента?
Черно желязо, чугун, шлака, въглища, камък, глина, гипс. Но май предимно с метали. Матерал даващ безброй възможности. Мога цял живот да се наслаждавам на качествата и процесите му на обработка. Харесвам материите, които носят масивност и плътност. Наслаждавам се на фактури с различна наситеност, състояние и поведение на формата. Досега фотографията е идвала като средство с което да илюстрирам или подчертая други аспекти от работите ми които остават скрити за зрителя. Медия, която със своите качества и средства разкрива красотата на света по друг начин.

4. Разкажи ни малко повече за процеса на изливане на скулптурите, с които участваш в Изложбите.
Както вече споменах всяка стъпка е инспирирана от предходната. Разработвах дълго време темата „Листа“ и в процеса на работа ми се прииска да премина в друг нюанс, а именно „Есен“. И така потърсих място където да мога да изпълня моето желание. Попаднах в една частна фирма за леене на чугун. Оказа се, че хората там отдавна имат отношение към изкуството. Предоставиха ми пространство близо до пещта и ми съдействаха във всяко едно отношение. Място което на пръв поглед ми се стори хаос, но още в началото на първият ден разбрах, че всъщност е жив организъм и всеки човек там е част от него. Хората работеха заедно като добре смазана машина. Истински професионалисти покрити с прах и сажди, които обичат и уважават своята работа. Щастлива съм, че ме допуснаха в процеса, за мен това беше много вълнуващо. Екипа ми помогна да осъществя моята мечта, макар че за тях нещата на които аз се наслаждавах много наподобяваха отпадъка, който отново претопяват. След като направих нужните проби и се запознах на практика с качествата на чугуна, неговото поведение и технологията на леене се оформи в съзнанието ми представата за „Зимата“. Решението как да синтезирам „Лятото“ и „Пролетта“ се сформира едновременно. С тази разработка на сезоните аз целя да илюстрирам процесите а не да наподобявам буквално натурата, а чугуна с неговите възможности и технология беше идеалното средство.
 Елена Яневска- 05 photography 100_70cm

5. От къде идва вдъхновението ти?
Предполагам че постоянно събирам впечатления, къде съзнателно, къде не. От всичко красиво и наи вече от природата и нейните чудеса. Обичам съзнателно да контролирам процесите, които се случват в мен и да разпознавам причините за моите реакции.
Понякога знам точно кога да допусна случайностите, това ме забавлява, освежава и изкарва от статични състояния. Промените в личният и професионалният живот, също ме учат да бъда мобилна и приспособима. Което не винаги е лесно.
Много харесвам една максима на Готе- „Природата никога не спира в своето движение и наказва всяко бездействие

6. Кое е по-сладко за твореца- процесът или резултатът?
Определено процесът е по сладък. В него преминавам през различни емоционални и физически състояния. А кокото до резултатът въпреки, че се появява нарая той е бил искрата която е запалила приятният пожар. Искра останала да тлее още от предни преживявания. Резултатът е част от процеса.

Елена Яневска- summer 2 x 75_57_10 cm, чугун, гранит
7. Какво ще пожелаеш на читателите на Млада София?

Ех че труден въпрос 🙂
Всичко което бих си пожелала и на мен:
Пожелавам да се фокусират върху приятните емоции и да прилагат творчество във всеки аспект от живота. Да търсят причинно следствените връзки.
Да следват емоциите си.
Да не се страхуват.
Пожелавам им да са щастливи и да вярват във възможностите си.

Също така препоръчвам да прочетат статията за Ана Саласар: Улицата е любимата ми сцена. Хареса ми!

Четете още: интервю с Константин Костов:  http://www.mladasofia.com/konstantin-kostov

Сподели

1 коментар

  1. Pingback: Константин Костов: „Традиционните живописни материали винаги са били спътник и медиум… „ | Mлада София

Добави коментар