Ана Саласар: Улицата е любимата ми сцена

0

Ти си: Ана Саласар. Завършила съм НАТФИЗ, специалност актьорско майсторство и после специализация по танцов театър. Имам дъщеря на 18 години и дакел на 4, в свободното си от танци време се грижа за тях. 

Защо фламенко? Какво ти дава то, което другите танци не могат?

Харесвам всякакви танци,абсолютно всякакви,с времето разбрах,че не стила и жанра правят един танц добър,а личността на танцьора. Фламенко започнах да слушам, когато започнах да чета Ф. Г. Лорка. Смятам го и за първия си учител по танци. Учила съм бъто танц, съвременни техники, джаз и класика. Фен съм на латино танците и тангото особено, но това, което ме интересува в танца, както и в изкуството въобще е невъзможността да останеш неподвижен, онова, което те „танцува“. Нагонът, не стила или техниката, или някаква концепция и хореографска хрумка. Танцувам, защото не мога да не танцувам.

Кой може да дойде на твоите уроци?

Всеки може да дойде на моите уроци, да танцува, да гледа, или да свири и пее. Уроците и репетициите ми са винаги отворени за публика и различни по възраст и светоусещане ученици. Вече 4 поредни години правя с тях 24 часoви танцови маратони с идеята да проследим как се променяме след много часове танцуване на сцената.

На какво искаш да научиш хората, които идват в твоята школа?

Първото нещо, което казвам на моите ученици е, че ако вярват на мен повече отколкото на себе си аз нямам на какво да ги науча. Уча ги да не се страхуват да грешат. Май това е основното. Нямам много ученици, защото работя само с хора, които ме вдъхновяват и от които се уча. Много са минали през школата, но много малко остават, хората търсят готови формули и шаблони,аз мога единствено да ги провокирам да търсят и не давам отговори. Просто не ги знам.

Често танцуваш гола. Как се роди тази идея?  

Преди около година усетих необходимост да танцувам гола, да махна нещо от себе си (вероятно). По-лека се усещам и по-силна, когато съм гола. Това няма нищо общо с еротика и секс, макар че не съществува не-еротичен танц, всеки танц е еротичен… И няма общо с голотата. Много хора се втрещяват като съм гола и това са хора, които не се чувстват добре голи, останалите нямат проблем и просто гледат танца.

Когато излизаш пред публика, кое предпочиташ- да имаш предварително подготвена, репетирана хореография или да импровизираш?

Всеки спектакъл е различен, понякога повече импровизирам въпреки, че имам готова хореография, понякога ровя в добре отработена хореография без да променям нищо… Няма правило.

Ако видиш сълзи в очите на някого от публиката, как се чувстваш?

Случва се, да… и на спектакли и когато танцувам на улицата. Улицата е любимата ми сцена – миналото лято на улицата една жена си застана пред мен и откровено си заплака, аз отначало се стреснах малко, но после и аз заплаках и така си ревяхме и двете (смее се –  бел. авт.) Ами чувствам, че комуникирам със света, също и когато някои не харесва работата ми и или ме напада да ме бие (също се е случвало на улицата). Нали това правя – опитвам се да общувам със света, а когато си честен в общуването не всичко е рози и шампанско. А аз предпочитам да ми разбият носа на улицата или усмивка от дете, отколкото да ми пляскат безсмислено в някои театър.

Ако трябва да опишеш танца с едно прилагателно, кое ще бъде то?

Преди 5 години направих един театрален спектакъл в женския затвор в Сливен. Там научих,че да си харесван е лесно,и няма много полза от това,знам,че друго се случва с хората, които ме гледат и съм им благодарна… Дори и на тия, които отминават без да ме погледнат… май най-много на тях, всъщност.

Какво ще пожелаеш на читателите на Млада София?

Пожелавам на читателите ви страст. Светът ни някак става все по безстрастен и хората все по-уплашени.

 

Сподели

Добави коментар